Благодарение на общото недоверие към медиите и с помощта на фалшиви Facebook профили, 2013г. беше плодородна за имитациите на новинарски сайтове

Втори януари 2014 г. изглежда по много сходен начин за Гергана и Мони Иванови. И двете прекарват по-голямата част от иначе скучния първи работен ден в интернет. Ровят в новинарски сайтове и споделят статии във Facebook.

В късния следобед Гергана толкова се впечатлява от нещо в сайта silnabulgaria.com, че го публикува на доста места - в групите "Искам да живея в нормална държава", "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си" и "Да се обединим - национален протест !!!". Всъщност Гергана публикува статията в повечето от 160-те групи в социалната мрежа, в които участва. За Мони следобедът протича по подобен начин, само че тя се вдъхновява от няколко текста в bezpartien.com и разгорещено споделя линк из десетки Facebook групи.

Гергана и Мони не са сестри. Не са и далечни роднини, въпреки че споделят една и съща фамилия. Свързва ги само поведението им в интернет, където нямат абсолютно никакви приятели, но са изключително активни. Не само на 2 януари, а всеки ден пълнят безброй групи и стени във Facebook със съдържание от едни и същи уебсайтове. Извън виртуалното пространство те вероятно изобщо не съществуват, но в него дейно плетат паралелна медийна реалност и паралелен дневен ред.

Ако се вгледаме в детайлите, лесно ще забележим, че действията на виртуалните хора като Гергана и Мони (както и профили като Ava Berg, Inas Borisova, Иван Бориславов, Ясен Григоров и безброй други) са механични. Те копират едни и същи препратки към сайтове без автори, източници и издатели стотици пъти. Резултатът е, че стените на стотици групи са пълни с необятно новинарско съдържание, а отвсякъде се размахват удивителни знаци и етикети "безпристрастни", "алтернативни", "свободни" и "мислещи". Ако следим онлайн медийното пространство само с едното око обаче, може и да си помислим, че изминалата 2013 е златната година на независимите новини в интернет. И много да сгрешим.

География на имитацията

От началото на 2013 г. и покрай протестите изникнаха безброй "независими", "свободни", "антиполитически" онлайн медии. "Капитал" проследи някои от тях (без да претендира за изчерпателност), за да обясни защо съществуват и какво ги обединява. Всички на теория отричат другите медии, отричат досегашните партии и компрометираните политици. На практика обаче много от тях са заключени в кръг от взаимно препечатване на анонимно съдържание. Всички създават голяма част от трафика си чрез несъществуващи Facebook профили. Тази екосистема се оказва особено удобна, когато трябва да се създаде и разпространи и някоя не толкова истинска новина.

Първата група нови интернет медии се появи заедно със зимните протести срещу правителството на ГЕРБ от миналата година. Справка на регистрираните домейни показва, че на 9 януари 2013 г. изниква сайтът dnes-24.com, на 17 януари - nakratko.bg, на 30 януари 2013 - bgmak.eu, а на 22 февруари - svobodnoslovo.eu. Във втория облак на обществено недоволство срещу управлението на Пламен Орешарски (или по-скоро в началото на контрапротестите) се ражда и втора група сайтове - silnabulgaria.com (първите дни на юни), hashtag-bg.com (17 юни), expressnews.bg (28 юни), bezpartien.com (2 юли) и noligarch.com (16 август). Това са само част на появилите се (или набрали сила) през последните месеци медии.

Всеки от тях отрича досегашната политическа и медийна система като обещава независимо съдържание. Под текстовете им обаче липсват автори, страниците "За нас" са празни, а интернет адресите им са регистрирани анонимно. Никой не мери посещаемостта си чрез Gemius - единственият инструмент в България, с който сайтовете могат да докажат колко посетители имат и с това да успеят да продадат реклама и да спечелят приходи.

Някои съображения за съдържанието

"РАЗКРИТИЕ", гърми с главни букви сайтът silnabulgaria.com на 15 ноември 2013 г: "Манипулацията на Сорос – РЕАЛНОСТ". В неподписания текст се твърди, че известната от няколко дни по-рано снимка на момиче, което прегръща полицай на протеста в София, е лъжа. Двамата са брат и сестра, казва сайтът. Това пък е само малка част от голямата лъжа за манипулацията на протестите, която е описана и илюстрирана графично. "Разкритието" е препечатано дословно от bezpartien.com (който по случайност има много сходен дизайн със silnabulgaria.com) на същия ден. Според текста, освен че момичето лъже, това е и доказателство за това, че протестите срещу правителството на БСП и ДПС са режисирани и платени.

На следващия ден svobodnoslovo.eu публикува дописката "Нов скандал! Протестна мрежа експлоатира нашите деца, къде е Агенцията за закрила на детето?", където главна героиня е същото момиче. Няколко седмици по-късно ДАЗД действително се "задейства" по казуса, следва публикация в информационна агенция "ПИК", която е дословно препечатана от дузина анонимни сайтове и онлайн медии. Цикълът се е завъртял и новият анонимен текст е "доказателството" за достоверността на текстовете от няколко седмици по-рано.

Момичето и полицаят са само микропример за повтарящите се процеси. Формално между сайтовете няма много общо, но те, изглежда, работят с едни и същи опорни точки - протестите срещу правителството са лоши (платени, организирани от съмнителни хора), "раннобудните студенти" са шайка пияници, президентът е много вреден (основно "разединява нацията" и работи за "олигарсите"), а Бареков е добър. По-скандалните публикации от тях биват цитирани безкритично в медиите, свързани с Делян Пеевски.

Системни грешки

"Свързан съм като негов редовен читател. Тази интернет медия ми харесва, защото публикува плуралистични коментари", коментира относно сайта hashtag-bg.com пред "Капитал" Борислав Цеков. Името му е една от редките официални връзки на анонимните сайтове с реални личности. Aдресът hashtag-bg.com е регистриран на името на Цеков и с адрес на ул."Аксаков" в София, където е регистрирано и движението "Модерна България" (виж основния текст) на 17 юни 2013 г. На изборите през май Борислав Цеков се кандидатира за народен представител в листите на движението заедно с автори от сайта hashtag-bg като Евелина Славкова (Кюстендил) и Иво Инджов (Пловдив). Четири дни по-късно, на 21 юни, името му е заличено от данните за домейна. На въпрос как е свързан с регистрацията на онлайн медията Цеков коментира: "Нямам представа."

Въпреки тяхната безпристрастност и безпартийност новите анонимни сайтове имат специално и координирано отношение към някои теми и личности. Николай Бареков например е любим авторитет, който се появява почти всеки ден (и диспропорционално често) в техните новини. На 1 януари 2014 г. неговото мнение за новогодишната реч на президента отпечатват както hashtag-bg, така и bezpartien.com, silnabulgaria.com и svobodnoslovo.eu. Всъщност първите две медии споделят общ AdSense код (AdSense е мрежа, през която Google може да слага реклами на даден сайт - бел. авт). Обединява ги и Симеон Илков, който през декември 2013 г. се представи като журналист от bezpartien.com, може да бъде видян на псевдопротестите, водени от Бареков, а година по-рано е активист на гражданско сдружение "Сила", което е свързано със сайта silnabulgaria.com и което активно се опитваше да се представи като водещо февруарските протести срещу ГЕРБ. Същият AdSense код се използва и от уебсайта sof-mall.com, регистриран от фирма "Пи 77", където управител е 27-годишният кандидат-депутат от БСП Благовест Кирилов. Bezpartien.com и silnabulgaria.com често препечатват и текстове от друга онлайн медия - svobodnoslovo.eu. Сайтът споделя един имейл адрес с уебсайта myleksikon.com, който пък е регистриран от общинския съветник на БСП в София Гергана Алексова. Пред "Капитал" Алексова коментира, че е регистрирала домейна, но отдавна го е продала и името й няма как да фигурира в регистрите.

Бял шум

"Много хора разбраха, че трябва да си задаваш въпроса това, което тече по телевизията, кой го плаща, и мигрираха във Facebook като предпочитано място за формиране на мнение", обяснява пред "Капитал" Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Недоверието към всички медии обаче създава вакуум за още по-уродливи създания. "В интернет хората попадат в една среда, която е още по-малко ясна. И критикувайки класическите медии за това, че не е ясна тяхната собственост и как точно се финансират определени публикации, всъщност бягаме в една среда, в която съвсем няма никаква яснота", довършва Иванов.

Има ли връзка между всички сайтове, които публикуват безименни политически новини, анализи, коментари и разследвания? Със сигурност всеки от тях е положил много усилия техническата информация за това да остане скрита. И с просто око обаче се виждат едрите зърна на повтарящите се тези, герои и съдържание. Виждат се еднаквите им стратегии за привличане на внимание във Facebook. Тук-таме прозират връзките им със съвсем не безпартийни личности. Тактиката за налагане на онлайн присъствие през фалшиви фейсбук профили и фиктивни групи пък напомня практиката на 3Бей.бг АД – собственикът на сайтовете inews.bg, kulinar.bg, econ.bg, div.bg, jenite.bg, fitwell.bg и т.н. Седалището на 3Бей.БГ е на ул. "Искър" 71 в София, където е и централата на застрахователната компания "Виктория" (собственост на КТБ). Членове на управителния орган на дружеството са Иван Славков, Никола Николов и Борислав Лесичков (последните двама имат ипотечни кредити от КТБ). Иван Славков и Борислав Лесичков държат фирмата за уебдизайн "Обект.БГ", чиито клиенти освен изброените по-горе сайтове са TV7, застрахователното дружество "Виктория" и други фирми, свързани с банката на Цветан Василев.

Имат ли влияние? Не много, но достатъчно. Bezpartien и silnabulgaria са най-големите сред тях - на 328-мо и 253-то място сред всички български сайтове (по данни на Alexa), със 17 хил. и 41 хил.почитатели във Facebook. Важното обаче е, че успяват да създадат фонов шум, който да размие и удави качествената информация. Дали зад тях стои един и същ кукловод е трудно да се докаже, но изглежда много вероятно. Сходствата с медийната стратегия на Делян Пеевски и собственика на КТБ Цветан Василев - да инвестират в медиен конкубинат с властта (със сигурност едни от хората, които стоят зад "новите медии", подкрепял поне четири правителства), са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати. Тази стратегия не може да доведе до монопол на информацията в интернет, както това се случва например с вестниците. Но може да свърши друга работа на задкулисието - да покаже, че неговата манипулация на действителността в подкрепа на правителството все пак съществува и онлайн.