Едва ли има конгрес на комунистическа партия, която и да е тя, на който да не се вземат „революционни решения“, които коренно ще променят живота на хората към по-добро и повече справедливост. Тези послания, разбира се, са отправени към най-бедните в обществото, но винаги впоследствие се оказва, че точно тези хора от най-многочислената социална група са още по-бедни, и така до следващия „революционен комунистически конгрес“.

През изминалата седмица Китайската комунистическа партия проведе „исторически конгрес“ и за първи път през последните 30 г. бяха публично анонсирани 60 мерки, които ще променят живота на китайците до 2020 година. Финансовите пазари бяха погълнати изцяло от случващото се на този конгрес поради факта, че вече става въпрос за втората по големина световна икономика. Предварително бе изтекла информация, че сред мерките ще бъде и тази за постепенното преминаване на китайския юан от фиксиран към пазарен курс спрямо основните валути.

И така основното решение, което бе взето от китайските комунисти, е желанието им да трансформират икономиката в предимно базирана на вътрешното

потребление с цел намаляване на зависимостта от експортния й профил

Бе прието решение и за стимулиране на процесите на навлизане на частен капитал в държавните предприятия. Във въпросната програма се говори и за освобождаване на цените на горивата, електроенергията и други суровини от държавното субсидиране. Това безспорно ще повиши съществено цените на същите не само в Китай, а и в глобален план. Сами разбирате, че когато Китай започне да потребява на по-високи цени, това означава по-високи цени в цял свят. С други думи, може да се направи изводът, че глобалната инфлация ще започне да се повишава през следващата година с първоизточник Китай.

Според инвеститорите в акции, листвани на китайската фондова борса, това определено не е добра новина. Защо? Те са пресметнали, че 64% от печалбите на предприятията, чиито акции се търгуват на фондовата борса, е в резултат на държавните дотации на суровините и материалите. Стана ясно, че Китайската комунистическа партия има намерение

да стимулира създаването на частни търговски банки

Публична тайна е, че балансите на държавните банки са натъпкани с лоши кредити и единствената причина да се държат над водата е ресурсът, който ползват от централната банка. В началото на 2014 г. ще бъде създаден Фонд за застраховане на депозитите в Китай. Тук обаче моментално се сблъскваме със следното противоречие: в китайската финансова система цената на кредитния ресурс не се определя пазарно. Има централно определени лихвени проценти както по депозитите, така и по кредитите.

Категорично в Китай има типични симптоми на ипотечен балон. Вижте откъде ще дойде неговото пръсване. Според една от мерките по програмата ще бъде стимулирано населението от земеделските райони да се измества постепенно към големите градове. Земеделската земя по принцип е държавна собственост. С новите мерки земята, която се обработва, ще може да се придобива, а впоследствие и да се продава. Точно тези мерки ще напомпат още повече цените на недвижимите имоти в големите градове.

От началото на годината скокът на цените на недвижимите имоти е около 10%. Относно реформите в демографската политика също се предприемат някои фундаментално важни стъпки. Преминава се от модел на

еднодетни семейства към модел на двудетни семейства

Застаряването на нацията видимо е притеснило китайските управници и по-специално влиянието му върху състоянието на пенсионната система. Само като факт бих искал да спомена, че тя е също от разходно-покривен характер както е и у нас.

Отново бих искал да подчертая основната идея, заложена в програмата за икономически раформи до 2020 г. – икономически растеж, базиран на вътрешното потребление. Според макроикономистите икономически растеж, базиран на експорта, бе в основата на реализирания ръст от 10-15% от началото на века. Спред тях при растеж, базиран на вътрешното потребление, икономическият темп не може да надхвърли средно 9%. Прогнозата е, че такава икономическа трансформация ще дойде най-вече от намаляване на инвестиционната дейност. След 2015-2016 г. очакванията са, че икономичес-кият ръст ще бъде в рамките на 5% на годишна база. Това определено ще се превърне в съществен проблем,

тъй като неминуемо
ще удари и безработицата

От гледна точка на световното стопанство това означава ниски темпове на растеж.

Китайската информационна агенция Синхуа публикува документ за решенията на конгреса на комунистическата партия. Повечето от анализаторите смятат, че Китай ще се опита да прокара в реалната икономика предимно чисто пазарни взаимоотношения. Между другото още преди пет години американският макроикономист Джоузеф Стиглиц беше казал, че диспропорциите в световната икономика ще започнат да намаляват в момента, в който Китай започне да потребява повече, а САЩ – да спестяват повече.

Дали пък и той няма пръст в последните реформи в страната?

Борсите в цял свят възнаградиха китайското правителство в усилията му за повече прозрачност, покорявайки поредните ценови върхове. Явно е, че китайските инвестиции в чужбина ще намаляват. В интерес на истината трябва да се каже, че такива инвестиции без разрешение на комунистическата партия в момента не могат да се случат. Е, в бъдеще пък съвсем няма да има. Най-големият импортен пазар в света е Европа. Китай все още е твърде далеч от това да измести Стария континет в тази класация. Ясно е също така, че на база на прогнозните темпове на икономически растеж до 2020 г. Китай няма да измести САЩ като световен икономически лидер.

И нещо интересно в политически план. Китай изцяло ще премахне трудовите лагери за превъзпитание. Може би това е плах опит за демонстрация на особена форма на „комунистическа демокрация“. Последното е неуспешен опит от моя страна за лек хумор.

Е, никой не очакваше да бъде отменена и „ръководната роля на комунистическата партия“. Китайските комунисти се опитват да докажат, че е възможна политико-икономическа система, базирана на най-доброто от капиталистическата и социалистическата система. В дългосрочен план може да се окаже точно обратното – че е направен нещо като политико-икономически Франкенщайн.

Източник: bissermanolov.com