През изминалата седмица бяха публикувани предварителните проектобюджети на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2014 г. Икономистите знаят, че де факто това са двата „малки“ бюджета, които са най-уязвимата част от големия държавен. Надали има политик у нас, който да не е злоупотребявал с темите здравеопазване и пенсии. Това са „благодарни“ политически теми, когато си в опозиция, защото е изключително лесно да критикуваш на воля. Когато управляваш, дори и минимални реформи на здравната и пенсионната система могат да бъдат „видими“ за обществото. Традиционно по темите всичко се свежда до празнодумие, пакетирано в нищоправене. Двата „малки“ бюджета до голяма степен може да разклатят всяко едно управление, защото към тях се насочва най-голям процент от парите на данъкоплатците.

И така, за 2014 г. в проектобюджета на ДОО като приходи е заложена сума в размер на 9,376 млрд. лева. Това число е формирано от трансфер от държавния бюджет в размер на 4,936 млрд. лева и от осигуровки в размер на 4,440 млрд. лева. Важно е да се анализират и основните социалноосигурителни показатели на базата, на които е изработен бюджетът за ДОО. Очакванията са, че през 2014 г. средногодишният брой осигурени лица ще бъде 2 726 500, техният брой в бюджет 2013 е 2 777 400. Това означава, че според макрорамката

осигурените лица ще намалеят с близо 60 000

Ще бъде некоректно тази цифра да бъде интерпретирана през новопенсио-ниралите се. По-скоро става въпрос за очаквано ниво на повишена безработица. Ако се обърнем обаче към макрорамката, заложена в държавния бюджет за 2014 г., ще видим, че допусканията на Министерството на финансите (МФ) са за намаляване на нивото на безработицата през 2014 г. с 0,3%. Това са на пръв поглед незначителни разлики, но става въпрос за нещо по-сериозно. За пореден път НОИ и МФ работят с различни допускания. Това създава „напрежение“ при по-задълбочен анализ на бюджета.

Бих дал и друг пример в подкрепа на горепосоченото. В проектобюджета на ДОО за 2014-а безработните лица с право на обезщетение ще бъдат 114 300. За 2013 г. съответната бройка е 110 500. Относно броя на пенсионерите очакванията на НОИ за 2014 г. са те да намалеят със 17 900 човека. Разходите за пенсии ще нараснат с 366,7 милиона лева спрямо 2013 г. поради: увеличаване на минималния размер на пенсията за трудова дейност, осъвременяването на пенсиите, замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране и увеличения таван.

Спомням си, че в един момент правителството оповести, че ранното пенсиониране е „нещо“ като мярка за

решаване на проблемите с младежката безработица

Според официалната статистика от НОИ за 2012 г. над 50% от пенсиониралите се са на възраст под 60 години, а близо 15% от новите пенсионери са на възраст до 44 години. Да припомням ли какво стана с младежката безработица през 2013 г.? Тя надхвърли 60%! Социалните пенсии за инвалидност за 2013 г. са 453 426. Заложената бройка за 2014 г. е 456 701. Това увеличение, макар и минимално, е силно притеснително. Надали има съмнение у някой за манипулациите в ТЕЛК. Актуален е въпросът дали пенсиите за инвалидност трябва да са част от бюджета на ДОО? Определено може да се каже, че пенсионната реформа предстои. Въвеждане на швейцарското правило не е реформа, а частичен метод за компенсиране на възрастните хора. Реформа означава начинът, по който ще бъдат третирани „бъдещите“ пенсионери.

За 2014 г. НЗОК ще разполага с 2,823 млрд. лева. Много или малко са тези пари? Попитайте най-добре управителите на болниците. От тях близо 2,5 млрд. лв. отиват за здравноосигурителни плащания. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че ситуацията е пред взривяване. Парите винаги ще бъдат недостатъчни, когато секторът е нереформиран. Вече се изтърка от повтаряне от страна на всички политици „премахването на монопола на НЗОК“.
За лекарства съответно са подсигурени 556 милиона лева. Според експертите, работещи в сектора на здравеопазването, а също така и според търговците на лекарства, абсолютно всички са недоволни. Контролът в системата позволява толкова много злоупотреби, че колкото и пари да бъдат насочени в сектора, те просто ще бъдат „усвоени“ незабавно.

За прословутата електронна здравна карта

говори всеки политик в опозиция. Вижда се, че това ще бъде актуална тема и през 2014 г. Не знам от колко места трябва да ни се каже, че броят на болниците в България е ненормално голям. Нещо повече, частните болници в четирите големи града на България никнат като гъби. Нали всеки от вас има обяснение на този здравен „феномен“. Броят на хората, които категорично не желаят да си внасят здравните осигуровки, се увеличава. Напълно логично! Какво означава „здравна осигуровка“, при условие че винаги се стига до разплащане в брой без значение за какво посещавате болнично заведение? В обсъжданията на бюджета на НЗОК до този момент никой от специалистите не загатна за реформи в сектора. Нещо повече, втвърдява се убеждението, че НЗОК трябва да остане единствен играч на пазара. Прословутите 20%, които едва ли ще бъдат разплатени към болниците до края на 2013 г., са потвърждение за дълбоките структурни проблеми, които са заложени в здравния сектор.

Голяма „дупка“ се появява

и от начина, по който се договарят цените на лекарствата, финансирани от бюджета на НЗОК. Към настоящия момент никъде не са публикувани мотивите към проектобюджета на НЗОК. Това е силно смущаващо, тъй като липсва информация за основните приоритети на касата за 2014 г.

„Малките“ бюджети действително показват до някаква степен социална ангажираност към най-уязвимите групи. Да, но типично за БСП е, че това става с изключително спорни методи, а не чрез ясно изразени реформи. Това категорично не е решение на проблемите в здравния и в пенсионния сектор, а само отлагане на избухването на заложената бомба. За тези два сектора на базата на поднесените цифри оставам скептично настроен за 2014 г. Категоричен съм, че проблемите тепърва ще се задълбочават.

Източник: bissermanolov.com