Наблюдавам с истинска погнуса неистовите опити на държавни институции, лакейски медии, фашисти и просто шмекери да истеризират темата „сирийски бежанци“. И стигам до важен извод относно онова, което представлява държавата в милата ни Татковина днес.

Ако днес, а не преди 70 години, от българите се изискваше да пратят евреите си в газовите камери на Хитлер, нали знаете, какво щеше да се случи? Ето какво:

Всички до една институции на изпълнителната власт, подпомагани от доброволни отряди на Атака, ВМРО, НФСБ, Бисер Петното и просто локални мутри щяха да се втурнат да изпълняват задачата. И не само щяха да качат на ешелоните всички до един евреи, до последното бебе, но при преброяването щеше да се окаже, че са преизпълнили плана. Вместо 50 000 щяха да отчетат поне 75 000. След което всички тези блюстители на чистотата на българската раса щяха да пишат до Хитлер: „Ето ви евреите, ама не може ли да ви пратим и други – цигани, арменци (дето ни биха на футбол, мамицата им) турци, педераси, както и техните помагачи…“

Щеше да е точно така, защото виждаме каква фашизоидна мобилизация тече по повод не 75 000, а 7000 сирийци. Според говорители на „силовите“ министерства (ония с пушките и белезниците) избягалите от войната архитекти, учители, юристи – и най-вече техните жени и деца, съставляващи мнозинството от бегълците – са „риск за националната сигурност“. Кметицата на София, вместо да атакува държавните институции, поставили бежанците в бедствено положение по общежитията, бодро докладва, че била увеличила полицейското присъствие около тях. Шефът на Агенцията за бежанците нагло лъже – като добър ученик на Гьобелс – че копторите, в които е натикал сирийците, били одобрени от представители на ООН. Когато ООН гневно отрече – нищо. Вятър вее, клати клони.

Медиите на бореца с офшорките Пеевски заливат пространството с паника. „Телеграф“ от 15 октомври, например: „Овча купел бяга от бежанците“. Аз всеки ден чета лекции точно срещу общежитията на бежанците и виждам всичко. Никой не бяга, никой не се бие, никой не проси, нито краде. В крайна сметка дори bTV, с нейната инак смесена репутация, направи блестящ репортаж, в който жителите на Овча купел казаха, че сирийците са тихи и възпитани хора. И bTV цитира данни на МВР, че неколкократното увеличение на „чужденците“ не е довело до покачване на престъпността.

И въпреки всичко това – и въпреки огромната гражданска отзивчивост, с която обикновените българи хукнаха да помагат на изпадналите в беда сирийци – помията продължава. Покрай помията се развоняват българските фашисти, правещи се на политици, журналисти, зам.-министри и кметове. Под помията виждаме политиката на държавата: бежанците да бъдат натикани в гета, където да си измират от болести и глад. Да не ни занимават.

В последния четвърт век тази политика беше вече приложена към циганите, със съответните резултати. Голяма част от нашите турски съграждани също са оставени да вегетират в гета, управлявани от ДПС-феодали. Какво ви интересува ли? Ами и вас, драги, държавата иска да набута в някое гето, в което да си мрете, без да я занимавате със себе си. Защо здравеопазването изтребва гражданството? Защо образованието оставя децата неграмотни? Защо държавата натика в гето последните истински медии, ограждайки ги с Пеевските такива? Защо цели региони на страната са превърнати от държавата в гето, управлявано от местен феодал? Защо същото се случва с цели отрасли?

Българският фашизъм, вмирисан на джибри, чесън и крака, грижливо отглеждан още от времето на бай Тошо, днес е държавна политика. Тази политика превръща всички в жертви. Днес, драги, гледате сеира на сирийците. Утре ще е вашият ред и хич няма да ви е сеирджийско…

Впрочем, българските фашисти, биещи се в гърдите какви са патриоти, комай не са чували за Яворов (или може би го мислят за някакъв евреин?). А той, завалията, помежду четнически си поборничества в Македония, е написал следното за едни други бежанци:

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един – в механата! – открит им е път.

Тогавашната държава поне е позволявала на арменските бегълци да ходят до механата, представяте ли си? Днешната не ги пуска отвън оградата! Защото идеята е да си мрат зад нея, където не ги виждаме.

Всички „патриоти“ се бият в гърдите, че освен другото са и християни. Какво, хора, стана с любовта към ближния, със свалянето на ризата от гърба си и прочие?

Това не е патриотизъм, а фашизъм. Не е християнство, а най-свирепо езичество. Това не е и фасадна демокрация.

Защото не е никаква демокрация. Това е елементарен, битов, страхлив, злобен, парцалив, подъл – фашизъм.  

Източник: OFFNews