Стигнахме до абсурдния диалог власт-улица

Пет дни в центъра на София се събират над 10 000 души, които ги събра назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Протестът обаче прерасна в искане за нов изборен кодекс и нови избори.

Появиха се много мнения, че сега протестирали умните и интелигентни хора, за разлика от февруарските вълнения. Не, протестират българи - и бедни, и богати, и хора, които живеят на ръба, и хора, които плащат заплати.

Различното в двата протеста е, че през февруари улиците бяха изпълнени заради високите сметки, а сега - заради политическата наглост на управляващите.

За съжаление сред хората нито през февруари, нито сега виждаме т.нар. интелигенция по площадите. И не само там, те са се загърнали в овчата си кожа и кротко си пият ракията някъде.

Всъщност има ли интелигенция у нас? Свикнали сме зад тази думичка да слагаме поети, артисти, бохеми, хора, чиято дума се чува. Очаква се те да олицетворяват свободния дух на българина.  Те обаче са едно голямо нищо, една кръгла нула. Оказа се, че дори по времето на комунизма тя е била по-свободна, отколкото сега. Няма дори бледо подобие на Радой Ралин, който да провокира с някой акростих.

В България няма интелигенция. Нейната основна роля е да говори, да генерира идеи, да провокира обществени дискусии, да дава възможност за формиране на обществено мнение. Някой да се сеща за човек, който се вписва в тази обща картина? Не, силата на българската "интелигенция" стига да се опълчат единствено ако им вземат някое кафенце, което стопанисват със символичен наем или да скочат на силиконовите певици от чалгата. Без да съзнават, че със смешните си действия единствено ни демонстрират силиконовия си мозък.

Комунизмът си отглеждаше интелигенцията, при демокрация е още по-лошо. Тя е маргинализирана и стигнала дъното. Затова и улицата иззе нейната функция.

Да, на протеста има много млади и интелигентни българи. Те искат да работят, да си плащат данъците, да развиват собствен бизнес. Те искат нещо много простичко - да има прозрачност в отношенията с управляващите. Ако ги питате тези хора ще чуете, че това което се случва по високите върхове е чисто и просто битка на няколко банди политици, чието място е повече за затвора, отколкото в парламента. И не им вярват. Но също ясно показват, че и не искат да използват това недоволство за свои политически амбиции. Затова и не преговарят.

Преговарят някакви Ганчевци, флейтисти и прочие знайни и незнайни "герои" с мегафони. Но никой не иска да бъде представляван от тях.

Между хората и властта има вакуум, няма го коректива. Роля, която би трябвало да бъде поета от интелигенцията. Не с постове, а с активна гражданска позиция. Но не за Пайнер, а за актуалните проблеми в страната. И да не се оплакват, че нямат трибуна в медиите. Гласът им винаги може да бъде чут, дори само в социалните мрежи.

Нейната липса доведе и Сидеровците в политиката. Защото никога не е имало обществена дискусия какво представлява Атака, каква е ролята на ДПС, кой дърпа конците в БСП и ГЕРБ. До хората достига единствено официалната информация, която управляващите, независимо от техния цвят, искат да достигне.   

Липсата на този коректив доведе до диалога управляващи-улица. Но той не е конструктивен, изхабява бързо и с няколко кризисни пиар хода може да върне всичко в изходно положение.

Остава ни да се надяваме на съвестта на политиците и колкото и смешно да звучи - на Facebook. За да можем да се организираме и да излезем пред Министерски съвет, общини и централи и да изкажем мнението си. Защото ако не друго, партийната олигархия ни върна мисленето. Мисленето за нещата отвъд прага на дома ни.