Във всяка друга държава проектът в Банско отдавна би бил реалност. И вече щеше да носи пари

След широкия медиен отзвук и опитите на неправителствени организации за манипулиране на общественото мнение по повод вчерашната среща за Банско, свикана от министър Ивелина Василева, Blagoevgradutre.bg се свърза с представители на НПО, участвали в срещата за отговор на три блиц-въпроса по повод срещата:

1. Каква е оценката им за срещата?

2. Коя организация представляват?

3. Колко души обединява организацията, чиито интереси представляват?

Ето и отговорите на Андрей Ралев, Тома Белев и Александър Дунчев:

Андрей Ралев, член на Изпълнителния съвет на Зелените, един от създателите на Коалиция “За да остане природа в България”, член на Управителния съвет на Сдружение за дива природа “Балкани”: 

1. Беше много зле организирана срещата, нямаше дневен ред, нямаше публичност на документи, нямаше възможност ние да представим документите, които до този момент имаме, за да могат да станат те публични за обществото. До консенсус не се стигна относно бъдещето на ски зоната, тъй като няма как де се решава дали ще се променя или прекратява, или ще се запази концесионният договор, преди да се изясни какви нарушения е имало в НП Пирин.

2. Сдружение за дива природа България.

1. 3. Не мога да ви кажа точно колко. Какво значение има това? Може да видите на сайта.

Бел.ред. Сайт на Сдружение за дива природа България не окрихме. По информация от официалния сайт на СДП Балкани, сдружението има около 70 души членове и доброволци. Към сдружението постоянно работят 10 души. 

В същия сайт откриваме, че двама от членовете на Сдружението са избрани от природозащитните организации да бъдат техни представители в държавни структури — Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ (Андрей Ковачев) и Ловния съвет към Национално управление по горите, МЗГ (Елена Цингарска). 

Тогава не е ли логичен въпросът, за каква публичност на документи говори Ралев? Не си ли говорят с Андрей Ковачев? И не изпълняват ли заедно швейцарската програма “Прозрачни планини”, която до момента е на стойност 600 хил.швейцарски франка? Именно тази програма е насочена към информиране на гражданското общество. Значи хем се харчи за прозрачност, хем нямало публичност. Дали пък зелените не си подготвят терен за искане на още средства?

А това, че няколко швейцарски програми блокират развитието на зимния туризъм в България чрез намеса във вътрешната ни политика е друг проблем, за който нееднократно сме писали. Чрез тези програми се цели насаждане на конфликти и дискредитиране на някои туристически дестинации, а именно Пирин, Рила, Родопите и Витоша. От години се знае, че швейцарците се опитват да блокират развитието на зимния туризъм в България. До момента са изразходвали десетки милиони швейцарски франка, като парите са изхарчени за дейности и организации, които стопираха проекти у нас.

Тома Белев - инициатор и председател на сдружение "Асоциация на парковете в България”, член на Междуведомствената комисия – специализиран състав на Висш екологичен експертен съвет към МОСВ:

1. На срещата се разгледа консенсусно решение дали да се разваля концесията или да се търси опит тя да бъде променена по някакъв начин в концесионния  договор. От страна на държавата министърът изяви желание да се търси промяна на концесионния договор, от страна на концесионера нямаше изявена позиция, той отказа да отговори дали вижда проблеми в изпълнението на договора. Към момента не може да се постигне консенсус, че между концесионера и концедента няма ясна представа дали договора се нарушава или не, дали има проблеми по прилагането му или не . Ако имаше проблеми щеше да има дела още, както е записано и в договора, това е оценката ми до момента.

2. Организация на парковете в България.

3. Организацията обединява 28 члена. Бих задал въпроса кой представлява концесионера, защото на тази среща той не можа да докаже,  че представлява собствениците на Юлен АД и не му е известно кой го е назначил.

Александър Дунчев, член на екипа на WWF, като експерт по горите, както и на коалиция „За да остане природа в България":

1. На срещата не беше постигнат консенсус относно това как да се решат проблемите на ски зона Банско. Не постигнахме консенсус какви въпроси да обсъждаме. От една страна, ние настояхме да стане ясно какви са проблемите в концесията, а  от друга - представителите на администрацията искаха да се получи консенсус дали договорът да се прекратява или не. И затова ние няколко пъти заявихме, че не може категорично да се прецени дали да се прекрати концесионния договор или не и с това да се реши кардинално проблема със ски зоната, защото всъщност държавата досега не е изяснила какви са проблемите на тази концесия. Имало е една междуведомствена работна група към МС, която е трябвало да проследи проблемите с концесиите, но тя самата си признава, че не е изследвала дали концесионният  договор се изпълнява, а ние, без да имаме яснота дали договорът е изпълняван, ние няма как да вземем решение дали той трябва да бъде прекратен или не. 

2. Представлявам Световен фонд за дивата природа. Тя е чисто експертна.

3. В организацията членуват 25 човека, работим предимно с европейски проекти и представляваме тази част на обществото, която ни е гласувала доверие по силата на социологически проучвания, според които природозащитните организации имат неколкократно по-голямо доверия към тях. Зад нас са 70-80% от обществото, които вярват повече на природозащитните организации, отколкото на държавата.

Бел.ред. Припомняме, че на последните парламентарни избори ПП Зелените получиха само 0.61 % от гласовете на избирателите, което е далеч под 70-80%.

И отново питаме:

България от неправителствени чужди  организации с непрозрачно финансиране ли се управлява или от конституционни избрани институции? 

Във всичките изброени до тук организации видно членуват стотина човека, а едно ядро от 10 – 15 човека налага мнението си като обществено.

Blagoevgradutre.bg потърси за коментар и Любомир Костадинов от Коалиция "За да остане природа в България", но въпреки обещаното интервю, след многократните опити за връзка с него, отговор на въпросите ни не получихме.

Тук е мястото да припомним, че сдруженията на всестранните „специалисти“ водят десетки дела срещу инвестиционни проекти на общини, държавата и бизнеса. Само Асоциация на парковете води  над 150 преписки срещу проекти. Другото НПО „Зелени Балкани“ води  над 250 преписки по дела срещу инвеститори. 

Членове на коалицията „За да остане природа в България“ обжалваха екологичната оценка на завода за отпадъци в София, опитвайки се да натрапят своите интереси чрез нова технология, въпреки належащата нужда от завода. 

Тома Белев и Андрей Ралев изпълняват програмите на швейцарската конфедерация „Зелени закони“ и „Прозрачни планини“ на стойност няколкостотин хиляди швейцарски франка.  Дейността им е насочена основно към компрометиране на зимния туризъм в България и недопускане изграждане на лифтове, писти и спортни съоръжения, въпреки чудесните условия за това у нас. 

Андрей Ралев е член на швейцарската частна екологична фирма WWF - Световен фонд за дивата природа. Редно ли е представители на швейцарски неправителствени организации в България да участват в междуведомствени комисии и межденародния експертен екологичен съвет към МОСВ и от тях да зависи допускането, одобрението или не на инвестиционни проекти? 

Еко-рекетът, който налагат сдруженията и фирмите, свързани с „природозащитниците”, е основната причина за отлив от инвестиции в страната. Загубите от дейността им могат да се измерят с милиони левове. Усвоените по европейски програми суми от „зеления октопод“ не са допринесли по никакъв начин полза за опазване на околната среда или полза за обществото. 

Дали обществото и държавата ще се поддадат на натиска на “зелените рекетьори” е въпрос на време да разберем.

Надяваме се премиерът и правителството да проявят разум и да защитят интереса на българите и на България от лапите  на подобни псевдо-еколози.