Коминочистачи, шарани и непознати – новогодишната нощ по света

Новогодишни традиции и поверия по света

Какво ли не е измислил човекът по света в очаквано на онова мечтано, което все не иде... А защо пък да не се случи точно на Нова година? И всеки народ през годините е създал своите поверия, които му вдъхват надежда, че този път чудото ще стане! Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата.
Англичаните по традиция не посрещат новите години с шумни празненства. Не е прието да се канят гости. Но съществува неписано правило, че срещу Нова година или на другия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да гори дълги и предълго. 
Шотландците са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи. 
Немци и австрийци са приели за свой символ на благополучие и щастие също коминочистача, но и... прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска в обръщение монети с изображение на дете, покачило се върху прасенце. 
Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от тях е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората да я вземе и да остави своя и така всички домакини в селото си разменят хляб. 
Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци. 
Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Ако тя падне с предната си част към вратата - предстои сватба. 
В Словакия на трапезата непременно трябва да има шаран. 
В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. 
Португалците имат интересен лозарски обичай. Над новогодишната маса виси добре запазен грозд. Докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желание за всеки от дванадесетте месеца.
На холандската трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината. 
В Япония посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 камбанни звъна всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето. 
В Иран Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и чорба от салатени листа. Хората палят огньове по улиците, които прескачат за здраве. Точно в 12 часа всеки трябва да държи сребърна монета - знак, че няма да се раздели с близките си и родното си място.

В Етиопия Нова година е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. 
При виетнамците е прието в новогодишната нощ да се подарява разцъфнала клонка на праскова. По традиция Нова година е денят, в който виетнамецът става с една година по-възрастен, а не денят, в който е роден. 
В Сиера Леоне Нова година е в началото на май, когато започват дъждовете. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти. 
Мексиканците имат своеобразен новогодишен ритуал. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд с разни лакомства. Съдът е изрисуван с чудовища и зверове. Подред на всеки гост завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.
Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех. 
Гвинея в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство. Шествието се придружава с песни, танци, разнообразни игри. 
При китайците е прието на новогодишната трапеза винаги да има нарциси. 
Индийците официално празнуват Нова година на първи януари, но има и местни обичаи, според които тя се отбелязва и на други дати. Така например в Северна Индия - на 13 април. В Индия се е запазил древен обичай, според който на Нова година никой не бива да е зъл и раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще бъде такъв през цялата година. 
Нова година и календарите
В Египет е създаден най-древният календар - в Хелиополис в 4241 г. пр. н. е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли - месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е. 
Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари. 
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари. 
Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари. 
Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара. 
В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март. 
Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена. 
Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването" на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно. 
Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен