Георги Близнашки е поредният "ренегат", който Партията определи за "вреден"

През тревожното лято на 2011 година разни организации на БСП съвсем сериозно номинираха за социалистически кандидат-президент не друг, а проф. Близнашки. Представяте ли си? Днешният безкомпромисен критик на “Позитано” е бил можел да оскверни червения вот. Пфу, ренегат, пардон, референдумерат! Съвсем друго стана с достойния Калфин, който падна жертва на безпрецедентните /по Станишев към оня момент/ изборни машинации. Добре, ама по-сетне се оказа, че и Калфин е готов да ръфа живо месо /по Йотова към 2014/. Един някогашен поет, Христо Радевски, бе изковал в стих догмата, че партията /Партията/ е права, дори когато греши. Закърмени с тази догма, днешните социалисти не е трудно да повярват, че партията е права, а Близнашки, Калфин, Първанов и който още се отклонява от линията са криви.

Между снимките от 20-ти век, които тези дни циркулират из цялото онлайн пространство, има една от 1936, която чудесно илюстрира линията, догмата, личността, а е в състояние да отговори и на въпроса кой е, който формира правата линия. Хиляди нацисти са изпънали ръка в поздрава “Хайл!”, и само един от множеството отказва да го направи. Няма нужда от особена проницителност, за да се сетим каква е била съдбата му по-сетне. Сигурен съм, че и Близнашки се сеща. Но една проста логика е по-силна. Няма как референдумът да е лошо и вредно начинание. Когато преференцираха другаря Петнайсти, избирателите на столетницата отговаряха и на въпроса трябва ли да идем на референдум.

Сбърканата порочна логика срещу тях казва: референдумът е опасен, защото на него хората /суверенът!/ ще се изкажат за повече мажоритарност, за по-висока активност и отговорност, за премахване на бариерите пред електронното гласуване. Господарката на парадоксалните решения Манолова е убедена, че хората не знаят какво искат и кое е най-добре за тях, заради което мисли за по-правилно да им се отнеме възможността да решават. Не е затихнал тътенът от Бобов дол, а Манолова вече прави обсъждане колко вреден ще е референдумът с монтираните си потьомкински макети на граждани. Но без Близнашки и комитета му! А този така вреден Близнашки иска само едно просто нещо: да се чуе гласът на хората.

Понеже е ясно, че избори все някога ще има, застъпниците на неизкривяемата права линия бдят да бетонират възможностите за натиск и търговия, в които виждат своя шанс и които референдумът би им отнел. За тяхна мъка всичко се вижда. От всички.