Когато имаме дефицит на воля и на мисъл, трябва да си тръгнат не лекарите, а управляващите

Суверенът гласува вот на недоверие за Орешарски. Всички усуквания на управляващите са жалки и пародийни. На изборите народът каза: тези да си ходят. Те обаче се мъчат да се вкопчват във властта с все нови пипала. Едно от най-гадните им усуквания е мантрата “ремонт на кабинета”.

Така се стигна до колективната оставка-бойкот на Спешна помощ. Оставка, която пряко показва, че кабинетът е опасен за здравето и живота. Понеже е очевидно, че министрите до един плачат за “ремонт” /воглаве с премиера и заместниците му/, откъм властта почнаха да мрънкат, че най-напред щели да сменят например здравната. Тази свръхамбициозна експертка наистина за една година демонстрира и неспособност, и концептуална недостатъчност. Нещастието около починалата 40-годишна фотографка стана повод за спешна разправа с ръководството на Спешна помощ, но и за публична кампания в стил “лекари-вредители” и “престъпници в бели престилки”. Проблемите в спешната помощ всъщност са натрупани от години, даже от десетилетия. Сегашната министърка изговори много по темата, разви много идеи, впрочем вредни и неприложими, но нищо не направи. Сега реши, че две уволнения могат да спасят положението.

Не могат. Не са лекарите, които да осигурят, да речем, за всяка линейка дефибрилатор. Това е онзи прост уред, който сме виждали по холивудските филми и който може да остави шанс за живот на спешно болния, и който в много страни го има не просто в линейката, а и на публични места, в метрото, на стадиона, също в таксито и автобуса. Прост и евтин, но в нашите линейки го няма. Няма и лекари, които да знаят как и кога да го използват, за да спасят живот. Няма програми за образование на обществото, няма доброволци, които да умеят как да постъпят в спешен случай, докато чакат линейката. Най-сетне: няма обществена и професионална дискусия.

Става въпрос за нямане не на пари, а на воля и на мисъл. Когато дефицитът е подобен, трябва да си тръгнат управляващите, а не лекарите.