Успехите на лидера на БСП и ПЕС са истински опасни за демокрацията в обществото

Ако следваме Станишевата логика от Брюксел /дето победителите от ЕНП били големият губещ, защото загубили повече мандати, отколкото битите социалисти/, то и на българските избори всъщност той спечели. Няма да трябва голямо усилие да се намерят измежду отминалите му 10 провала срещу ГЕРБ някои избори, на които да е загубил с по-голяма разлика, например в абсолютен брой гласове. И всичко става от просто по-просто. Съпоставено с парламентарните през 2009, пресметнато в натурални гласове, БСП съкращава, макар незначително, разликата с ГЕРБ. И да не забравим, се утвържадава като лидер на лявото...

Знам и други издевателства над падналия, знам и маса актуални вицове. Например: Станишев най-после успя да победи Бойко, при това убедително. На шах, на сабя и на бокс... /Вместо добрутро сутрин сподвижниците на лидера на ПЕС му казвали “туше, мат и нокаут”./ Изобщо, майтапи.

Но ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че Станишев наистина пожъна успехи, които са истински опасни за демокрацията в обществото. И това не е дан към куриозното мислене, към което самият Серж тласка, а е оповестяване на застрашителна мрачна тенденция.

Да почнем с най-видимото. Председателят на БСП и ПЕС тихомълком не просто оправда, а на практика узакони престъпленията в изборния процес, когато са в негов интерес. Клетата Пиргова е прекалено незначителна, за да я слуша някой, и затова тя може да говори, каквото си пожелае – тя не носи политическа отговорност, а с интелектуалната и моралната отдавна е скъсала. Станишев обаче е председател на партия, у нас мандатоносител. И го чухме с тънко и дебело да обосновава бобовдолската си гавра с хората. Припомням как звучи неговата логика: можем да мачкаме миньорите, имаме право за това, тъй като съм ходил в мини и съм говорил с хора там, за тях е важно и полезно да ни подкрепят.

Второ, все така естествено и органично водачът на червената листа обоснова публично и наложи като допустима интерпретация връзката между властта, в този случай местната, и резултата на избори, които и да се те. “Безпрецедентен”, каза Станишев, бил натискът на герберските кметове, и това определило поражението на БСП. Иначе казано, нека си послужим с близката му спортна метафорика, правилата той наложил, реферите назначил, своя публика довел, но понеже губи мача с много, иска той да определя крайния резултат, какво и да е станало на терена.

Трето, на тези избори Станишев успя да аргументира лицемерието и арогантността като нормално за себе си политическо поведение. Нали виждаме: още не е отронил дума дали се е изкефил да гледа как неговите горят европейското знаме; и той, и папагалите му в захлас повтарят, че електоратът им е русофилски, ама им се налагало да подкрепят Европа; който е гласувал нормално, и съответно очаква резултатът да се отрази в управлението, всъщност действал бил под диктовката на някакъв митичен страх, и т.н, и т.н.

Но най-важното е, че Станишев успя изкусно да убеди хората, че резултатът на БСП е бил по-нисък от нормалния, т.е. че някакъв скрит потенциал още има. Всъщност, освен с още по-големи манипулации и натиск, с още костинброди и бобовдоли няма как повече да изкара на които и да било избори. Затова – да спрем да повтаряме, че са загубили тежко. Обратно, постигнаха максимума си. Защото, ако обществото не си даде сметка за тези Станишеви победи, сметката за плащане ще е солена и много, много горчива.