Стига толкоз. Отсега по един учебник на предмет, и да се издават от държавата. Какви са тия частници?

Заразна ли е лудостта? На бъдещите абсолвенти, които се спрат на подобна тема за дипломна работа, мога да препоръчам да потърсят отговора посредством детайлен анализ на действията и приказките на министрите от кабинета Орешарски. Обещавам им тревожни открития и мрачни анти-утопични сънища, в които терористи от ново поколение пръскат света с вирус за полудяване чрез кемтрейлс.

Защото говоренето на кристални глупости, които човек с акъл би отбягнал да произнесе пред аудитория, се разпространява аслъ като инфекция, предавана по въздушно-капков път. Отдавна отминаха дните, когато чакахме с трепет министърката на спорта да даде прес-конференция, за да има какво гениално словосъчетание да осмисляме. Ей го от онези дни министърката на здравето ни зарадва с блестящо прозрение. Те /пациентите/, вика, нека да гинат, ама въпреки нашите усилия. В смисъл – въпреки, а не благодарение на, както си е засега.

И едва съвзели се от нововмененото ни задължение да мрем организирано и с благодарност на уста, хоп! Проговори министърката на образованието. Милиони левове, вика тя, даваме на частни издателства за издаването на учебници. Стига толкоз. Отсега по един учебник на предмет, и да се издават от държавата. Какви са тия частници? Пу! Мискини с мискини. И малкото прозорче самостоятелност на учителите, което се беше открехнало с възможността да избират от три възможни варианта пособия по предмет, се затваря категорично. Също така се преустановяват всякакви глупости като конкуренция; опит на авторите да представят темите по-атрактивно, стремеж към по-добро оформление и всякакви кълнове оригиналност. Сега ще започнат да се събират в министерството едни достолепни творчески колективи, а печатницата на МОН ще бълва еднотипни, грозни учебници, които ще ни връщат в недотам далечното минало. И най-важно: на частниците няма да дадем и лев!