Бедни ми, бедни Бербатов! Ставал си жертва на хейт; ставал си жертва на папараци; ставал си жертва на интриги, а във фен-страницата на Юнайтед даже си ставал жертва на лоша поезия, посветена на сините ти очи. Но жертва на ДПС до този момент, признай си, не беше ставал!

Уви, нашият неофициален посланик в мечтаното Монако, от днес нататък официално е жертва на същата партия, на която сме жертва и ние. Явно от феномена ДПС не може да се избяга, както скоро ще разберат и колегите политици от АЛДЕ. От друга страна, почти приятно е човек да си представи шока, който звездният футболист е изпитал като е разбрал, че „свилеградчанин, който се занимава с реклама и пиар“ /според новинарските дописки/, е толкова доволен от работата на тази високоуважавана партия, че е решил да агитира за своя сметка и е избрал като най-подходящ носител на предизборното си послание Бербатовия лик. И сега звездата вие като флекс във фейсбук и се кълне, че няма нищо общо нито с тези, нито с онези, и че ако реши да подкрепя някого, няма да го прави тайно и по календарчета.

Това, което ме шокира обаче, е че тоя вопъл има засега всички шансове да стане по-популярен дори от снимката с двете дъщерички. Забелязах поста само три минути, след като Бербатов го беше качил и вече имаше към хиляда лайка и 16 шервания. Час по-късно жалбата му беше споделена четиристотин пъти. При това го е пуснал само на български, да не притеснява англоговорящите от над двата си милиона последователи. А това не е добре. Когато човек започне да се радва повече на политически оплаквания на футболисти, нежели на снимки на дечица и котенца, работата отива към пълно изтрещяване.