Избрани Новини

Пак ще се срещнем след десет години

Националната политика върви десет години след местната. В началото на новото хилядолетие депутати и коментатори се дивяха и цъкаха учудено с език при наличието на уникален, нов български патент за разчистване на корпоративни сметки на политическия терен. За по-младите читатели ще припомним, че през 90-те олигарсите правеха пари, бяха всесилни господари на държавата, но стояха далеч от прякото участие във властта.

Политическият модел бе двуполюсен, а Костов и Първанов бяха научили новите богаташи с бели якички да не се месят в пряко в предизборната и следизборната борба. Те даваха пари, поръчваха музиката, изискваха, но дотук. В замяна получаваха комфорт за развитие на законен или полузаконен бизнес, понякога ако си платиш повече политиците помагаха и за разправата с конкуренцията на икономическия фронт.

По някое време, обаче, бизнесът се умори да се разправя с всякаквите местни дерибеи, представители на голямата партия в столицата. И реши, че като му трябват хиляда гласа за да вкара свои хора в Общинския съвет, които да служат вярно, защо му е да плаща четири години на партията, като може да плати еднократно и оттам насетне да си ръководи хората. А защо не и кмет? Така само преди десет години станахме свидители на нечуван феномен: местните олигарси си направиха партии, с които щурмуваха кметства и общински съвети.

На много места успяха, неслучайно парламентарните партии нямат думата в общините, средоточие на огромни пари и интереси – по Черноморието и около зимните курорти. Но на национално ниво политиците съумяха да запазят донякъде своята автономия и суверенитет. Само че това продължи до днес. Защото към настоящия момент крещящо ясно изкристализира новият етап в трансформацията на политическата система у нас.

По-точно етапът е трети, вторият бе през 2001г. когато Царя разруши паритета между СДС и БСП. Сега вървим към модел, в който всеки олигарх ще си прави национална партия, с която ще претендира за властта и ще предлага този водещ за министър, онази мъжка секретарка за премиер. Много е възможно схемата да успее, но все пак крайното решение ще е в ръцете на избирателя. Чието свещено право на вот напоследък е доста често коментирано.

Ако Негово величество гражданинът пак отиде за гъби, то не заслужава правото да избира, пък камо ли задължение.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов