Излезе дългоочакваният доклад на Европейската комисия в сферите правосъдие и вътрешен ред. Както винаги българските политици, особено представителите на турскочервената коалиция, бяха предимно неадекватни в оценките, преценките и изявленията си.

Естествено, първенството държи импровизираният премиер Олигарски, според когото е нормално да си ни дрънчат. Успокоително било, че критиките са единствено в сферата на правоохранителните и правораздавателните органи и механизми. Нищо, че докладът не е за популацията на калкан в Черно море. Не знам какво по-точно е очаквал да види вътре? Анализ на ситуацията в Сирия или на кризата в Украйна? Ами докладът е посветен точно на това, за което ни критикуват. Липса на воля за борба с корупцията и организираната престъпност.

Поне не го питат: „кой“. Въпрос, напоследък дълбоко неактуален след красноречивия му и ясен отговор даден от президента Първанов, признал си не само „кой“, но и коя е най-голямата грешка в политическата му кариера.

Но кучетата лаят грабежът си върви. Вървеше и когато ни сочиха с пръст през мандата на сочения за архитект на новата власт – другаря Сергей Дмитриевич. Разликата е, че тогава директно си ни спряха близо милиард евро по фондовете.

Днес ни скастрят, а утре ще ни окастрят.

Днес ни дават време да помислим и премислим. Май дават шанс да се поправим, но как? С общите лафове, разказвани от Вигенин? Който се прочу с подкрепата си за старите ченгета по посолства и консулства. Че и дава акъл с менторски тон на депутатите: „Да не ходят никъде, без да им набия в главите какво може и какво не да говорят.“ Поредният самозабравил се слуга на Сергей, мислещ държавата за плантация и подарена територия за ползване с права на разюздан феодал.

За съжаление това управление ще ни струва май далеч повече от няколкото милиарда евро, които загубихме благодарение на Станишевото управление.

Пак заравяме главата в пясъка и четем какво пишат европейските ни партньори както дяволът чете Евангелие или Мая Манолова – Изборен кодекс.