През изминалата есен на няколко пъти Бойко Борисов обеща да подпука властта с вотове до дупка. Целта на това парламентарно упражнение е ясна от приемането на актуалната Конституция – насам. Парламентарната опозиция си осигурява време, в което под светлината на прожекторите има възможност да громи недъзите на управляващото мнозинство. Поне така пише по определение, по този начин и в най-новата ни история бе използван един от най-силните инструменти за легален политически натиск.

В наши дни вотовете имат и друга задачка: грубо казано преброяване на дивите зайци. Търси се отговор на сакралния въпрос, колко към днешна дата ще се строят под байрака на Станишев и Местан.

Ситуацията започва да става заплетена, особено с оглед на Йончев от Станишевата банда минал под флага на „Цензурата“, липсата на Пеевски на парламенарната банка. Да не забравяме и двамата отцепници от ГЕРБ – Марков и Танчев. Пъстра мозайка в Народното събрание, гарантираща шоу и емоции за ресорните журналисти и в същото време поредните загубени месеци за изтерзания народ. Който преди година точно поиска държавна защита от монополите, гражданско участие в обществените институции, право на глас в процеса на взимане на решения....Получи експертния кабинет подреден в офиса на Моника и Пеевски.

Поиска мажоритарни избори и референдуми, а ще трябва да се задоволи с някакви импровизирани електрони гласувания. Цирк безкрай в бандитския рай, процъфтяващ на територията на Клета Майка България. С опорна точка, намираща се официално на жълтите павета. Логично е Народното събрание да бъде атакувано ежечасно и ежеминутно, пък било то с вотове, тоалетна хартия или развалени яйца. По-зле не може да стане, защото както казаха днес в един сутрешен блок: „Европа се е надвесила над пропастта и ни гледа как копаем дъното.“

Затова вотовете са нужни и необходими, за опозицията, за народа, за демокрацията. Защото онези си помислиха, че са взели държавата на концесия. Правителството – могат, медиите – могат, но сърцата и умовете ни – не!