17 - 18 септември 1903 – дати славни и масово героични, в които Белица дава свидни жертви. Една малка Белица, която остави дълбока диря в историята на България със 120 души мъже, жени и деца, зверски убити в този ден. Една малка Белица, която ненепразно бе определена да бъде център на въстанието и бе възложено на беличанина даскал Васил Теофилов да нарисува знамето на Илинденско-Преображеннското въстание, в което общите жертви са над 200 човека.

Белица играе много важна роля в Илинденско-Преображенското въстание. Оформят се две чети. Първата беличка чета се формира в Самоков от 108 бойци с войвода Захари Кошов и подвойвода Никола Дюлгеров. Втората по-малка беличка чета от 30 души се формира в Лъджене – днешен Велинград, с войвода Георги Николов и подвойвода Лазко Топалов. Двете чети се събират при Рибните езера и се обединяват под командването на Георги Николов. Там пристига и полковник Янков с четата си, допринесъл за спасението на Белица. Обединената чета наброява вече над 300 човека. Четниците престояват 22 дни на Рибните езера, подготвяйки се за въстанието. На 17 септември се насочват към Белица.

На 18 септември горда и непокорна Белица прилича на факел, който ще гори дълго в сърцата и ще търси възмездие за страдалната земя, за падналите жени, мъже и деца. Пожарът довършва и последните къщи. На 18 септември 1903 г. половината от населението минава границата на път за Рилския манастир, а 1600 души бежанци с 2000 глави добитък потегля за Самоков.

Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на европейската общност, че населението в Македония и Одринско не иска повече да търпи османското иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюване на националната си независимост.

Събитието се организира от Община Белица и Народно читалище "Георги Тодоров 1885".