Цяла седмица общественото мнение у нас се занимава с изпълненията на един посредствен наркопласьор от русенския жк „Възраждане“.
По-паметливите ще си припомнят, че преди години въпросното „Петно“ бе отвлечен от пристигналите за целта в крайдунавския град наказателни бригади на покойния Тони Клюна. Спасението му дойде след като изневиделица се появили органите на МВР, отървали кожата на местния герой. Явно свикнал да поддържа топли отношения с органите на силовото ведомство. След дълго потапяне, в което по неведоми пътища успя да изтегли ипотечни кредити от няколко банки, Бисер Миланов бе активиран през февруари 2013г. когато бе на първа линия на организираните от Младежкото обединение на БСП псевдомитинги срещу кабинета на Бойко Борисов. Пътят на русенския Робин Худ премина и през новите политически проекти, видяхме го на среща с премиера Орешарски, дискутирайки задълбочено промените в Изборния кодекс.
Ако протестите бяха символът на изминалата година, то може да ги разделим на две. Окупацията на СУ от едната страна на монетата и Бисер Петното – от друга. Защото най-накрая младите българи се събудиха, събудиха се и оцелелите мутри от идиотския Преход, показващи, че са все още са на линия в услуга на нечистоплътни партии и политици.
Днес всички се замерват с петното от „Петното“, но пропускат да споменат на колко „петна“ имат навика да разчитат в предизборните си прояви и импровизирани и бутафорни протести. По традиция насочени срещу един или друг конкурент на политическия и икономическия фронт.
Напоследък се чуват гласове, претоплящи старата идея за легализация на проституцията. Комай е нужно в допълнение да се легализира и политическата проституция. Разбира се, с надлежния каталог – където всеки нов или стар политик да поръчва каквото му е необходимо – днес Петното, утре Нина Гергова, а през уикенда платени статисти от телевизионните студия пред дома на бившия премиер Борисов.
Бедно, бедно, Петно...защо не изчезна след 12.05?