Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.
Художник на постановката е Гергана Лазарова-Рънкъл. Студио „Елисей“ е автор на музиката, а Гергана Змийчарова – художник на плаката. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.
„Моби Дик“ не е спектакъл, а театрално приключение. Режисьор и актьори търсят отговорите на основните теми в романа: за пътешествието с другите и към себе си, за преследването на невъзможното, за смисъла на съществуването и съзерцателното вглеждане в света, за мястото на човека и реда му в божието творение. Във фокуса на режисьора попадат човешката природа, душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, надцененото ни самочувствие, че можем да уловим неуловимото, да победим стихиите и да станем господари на природата. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си.
Интересно за публиката ще бъде зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“, което се дължи на умелото сценографско решение и на музикалното оформление. Художничката на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл оформя цалото сценично пространство с елементи от структурата на кораб. Към него е приобщена част от салона, където са зрителските места.
Костюмите на героите са еклектични, не пресъздават историческото време от романа, но са в синхрон с идейните му внушения. Музиката следва действието, а илюзията, че публиката е в открито море се допълва от звуците на океана и специфичните звуци от пребиваването на кораб. Действието на сцената е отражение на случващото се в бурно море и на бурните взаимоотношения между хората.