"Родният край е най-красивото място на Земята. Ние, туристите от осоговското дружество, искахме да споделим с нашите приятели от цялата страна забележителностите на Кюстендилския край, неговите природни дадености и красоти, неговия неповторим дух и самобитност, местата, които познаваме и обичаме, които никога не бихме заменили и които ни носят усещане за вечност, неземна сила и красота.
Разходката ни започна от жп гара Кюстендил, с влака до спирка Полска Скакавица. Може би сте чували за това райско кътче. Но, за да почувствате вълшебството на природата, трябва да го видите със собствените си очи. Пътуването с влака е много романтично. Той се движи бавно, спира на кокетни спирки. Селата, досущ като призраци, се появяват и изчезват пред очите ти.
"Река Струма прави забележителни меандри, когато навлиза в Земенския пролом. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му. Накъдето и да погледне, гледките са величествени. Чувството, което се надига, е единствено преклонение и възхищение към уникалните способности на природата и приказния рай, който е създаден тук, на Земята“ – споделиха впечатлените туристи.
Скакавишкият водопад е изключително красив водопад, с височина около 53 метра. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Тук природата е била много щедра. Странно, че името е Полска Скакавица, когато селото живее на ръба на пропастта.
Групата потегли по десния бряг на река Струма в живописния Земенски пролом.
Много впечатления за един ден. Пътят към Кюстендил следва едни големи чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Пътуването е много романтично. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от спокойното лъкатушене на река Струма.
Но всяка приказка си има и своя край. Достоен завършек на чудесния ден е релакс в сауната и минералния басейн в хотелски комплекс „Кюстендил“, където е настанена цялата група.
Вторият ден, 3-ти март – Освобождението на България от османско иго, строени в стройни редици с песни и знамена вървейки по улиците на Кюстендил, потънали в сянката на вековни дървета, човек получава усещането за невероятно пътуване в историята, което изважда от миналото забравени истини за „Вечния град”. Кюстендил е не само овощната градина на България, градът на художниците, на лековитите минерални извори, но и градът на красивите жени, увековечени в платната на Майстора. Това е място, докоснато и благословено от боговете. Истинско е преклонението, което всички изпитаха пред платната на Владимир Димитров-Майстора в Художествената галерия.
Блясъкът и великолепието на антична Пауталия с крепостните стени, с откритите мозайки, зидове на представителни сгради, базилики, широки улици с отлично запазена каменна настилка. Античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя. За всичко това ни бе разказано в музея.
В 11 часа групата се включи в празника на площада. Имаше песни, цветя, венци и след снимки и интервюта се отправи към най-високата част на хълма Хисарлъка, откъдето гледките си заслужават. Внушително извисяват ръст възстановените стени и кули на късноантичната крепост, преживяла разпадането на Римската империя, драматичните години на Константиновото княжество, превземането на града от турските завоеватели. Крепостта е заобиколена от вековни дървета, добре оформени пешеходни алеи и прекрасни кътове за отдих.
От юг ни внушават респект красивите склонове на Осоговската планина. След кратка почивка внушителната група се отправи към село Богослов, намиращо се само на 6 км от града, където се намират гигантските секвои, които през 2017 г. спечелиха конкурса „Дърво с корен“ и станаха любимо дърво на България. Те са обявени за природна забележителност през 1989 г. Това е единствената в България гора от секвои и се предполага, че трите вековни дървета са най-старите и най-високите от вида в България. Уникалното и неповторимо е, че само тези секвои могат да се размножават. Семената са жизнеспособни и от тях се получават нови фиданки. В България секвоята е внесена през 1890 г. Трите секвои в местността Ючбунар, до село Богослов, са засадени от лесовъда Йордан Митрев.
В ранното утро на третия ден групата с 4 автобуса се отправи към село Ветрен. Кръстати камен е християнизирано мегалитно светилище. Представлява монолитен каменен кръст с височина 2,60 м и широчина 2,10 м. Това е един от най-монументалните оброчни кръстове на територията на България. Оброчният кръст е сечен на място. Археолози предполагат, че е издялан и издигнат в края на V век върху старо древнотракийско светилище. Именно на това място групата направи традиционното кръщене на туристките, които за първи път участват в националния поход. След като получиха грамоти и новото си планинско име, групата продължи пътя си, който минава по самата граница с Република Северна Македония. При бившата застава една част избра да изкачи връх Човека. Останалата група се отправи към село Лиляч, където до църквата „Св.Георги Победоносец“ предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище. И до днес, през годините, макар и позабравено, мястото е свято по своему. Някаква своеобразна сила, която кара човека да почувства успокоение и синхрон с природата и вътрешния си мир. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая. Но отивайки с вяра в Бога и доброто, може да очаква само добро. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя. Можеш да довериш болките и тревогите си на това свято място и да си тръгнеш с лекота.
За четвъртия ден кюстендилските туристи заведоха групата на Конявската планина. Въпреки снега те изкачиха връх Виден и се насладиха на чудесните гледки, които се откриват от върха.
Отново сме в центъра на Кюстендил и постепенно излезаме от магията на миналото, за да се влеем в съвременния ритъм на града с оживените улици и доброжелателните усмивки на хората.
Вечерта предстоеше най-очакваната част от програмата - заключителен банкет. Кметът Паунов и председателят на туристическото дружество Христо Абаджиев приветстваха групата. Последва уникалният спектакъл на ансамбъл „Партньори“. Грамоти, подаръци, питка за здраве, торта и много настроение. Най-голямата изненада за всички беше, че Туристическо дружество „Осогово“ бе поканило бившия изпълнителен секретар на Българската федерация по туризъм Делка Кавъркова. Всички я посрещнаха с песента „Хубава си моя горо“ и аплодисменти. За сетен път бяхме очаровани от оригиналните спектакли на туристките от „Буйна кръв“ - Разград и изпълнението на Елена Манолова от Ямбол.
Председателят на туристическо дружество „Осогово“ Христо Абаджиев благодари специално на Община Кюстендил за съдействието и оказаната помощ за провеждането на 62-рия Национален поход на жените. С отпуснатите средства от Общината бяха направени красиви жълти тениски, беше организиран безплатен транспорт, водачи за маршрутите в планината, както и предварителното им маркиране, доброволци от ПСС отряд 14 - Кюстендил със спасителното куче Вегас, подаръци за всички /медальони с българска шевица/ изработени от туристката Катя Хаджийска-Кет, дисководещ, уникалния ансамбъл „Партньори“, който 45 мин. забавляваше всички и много рекламни материали. Той благодари на всички който се включиха и помогнаха мероприятието да премине безпроблемно и запомнящо се.
И в крайна сметка всички участници бяха очаровани, но ни казаха: „Много вдигнахте летвата!“
Всички си обещаха да се върнат отново в Кюстендил. Който един път се докосне до прелестната ни природа, винаги ще я носи в себе си и винаги ще иска пак и пак да се върне. Да подиша въздуха на Осогово, да потопи крака в студените планински ручеи, да откъсне горско цвете, да се разходи сред вековните гори и да се опита да запомни всичко и да си обещае, че един ден пак ще се върне, пак ще мине по същия маршрут и ще се чувства още по-щастлив и доволен. Защото ще е по-мъдър и зрял, ще може да оцени какво имаме и най-вече ще се радва заедно с нас на всичката тази красота и може би ще разбере, че България – родината, е незаменима!" - сподели Силвия Михова, секретар на дружеството-домакин на проявата "Осогово" - Кюстендил.