Постът ни води към осъзнаване на нашата греховна природа и себепознание

Седмицата между Месни и Сирни заговезни е подготовка за Великия пост, който този година започва на 7 март.

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господ, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.

Постът може условно да се раздели на телесен и духовен. Телесният е въздържанието ни от определени храни: месо, мляко, яйца и други животински продукти. Това е външната част, която засяга нашето тяло. Важно е да знаем, че постът не трябва да се превръща в непосилен и мъчителен. Хората с определени заболявания, възрастните, малките деца и бременните жени са освободени от пост. Най-добре е да се посъветваме със своя духовен наставник или енорийския ни свещеник.

Всеки християнин знае, че телесното въздържание не е самоцелно, а трябва да е изпълнено с духовен смисъл. Духовният пост е преди всичко вътрешен. Той определя нашето внимание към нашите дела, отношението ни към хората около нас и дори нашите помисли. Постният период е изпълнен с по-особени богослужения, в които сме призовани да вземем молитвено участие. Желателно е, ако имаме възможност, да увеличим и личните си молитвени правила и да отделяме повече време на духовни четива. Неслучайно по време на св.Четиридесетницата Църквата ни предоставя да чуем великия покаен канон на св.Андрей Критски. През този период се подготвяме да пристъпим към светото тайнство покаяние и към светото тайнство евхаристия под ръководството на своя духовен наставник.

Трябва да имаме ясното съзнание, че постът ни е необходим, защото той ни води към осъзнаване на нашата греховна природа и себепознание. Осъзнавайки своята греховност и своето недостойнство пред Бога, трябва да се стремим към искрено покаяние. Великият и спасителен пост ни подготвя, за да можем достойно да посрещнем празника на празниците – Възкресение Христово.

Постните периоди ни дават повод за милосърдие и проява на любов към нашите ближни. Разбира се това не означава, че трябва да се ограничаваме и да проявяваме милосърдие само през това време. Нека да бъдем по-състрадателни и да се стремим да изпълним думите, с които Бог ни призовава: „Милост искам, а не жертва!“