Изминаха 100 години от рождението на художника Никола Мирчев (1921 – 2021). А той си отиде в твърде ранна твоческа възраст – нямаше 52 години! Можем да назовем настоящата изложба ретроспективна, но тя е по-скоро, за нас неговите деца, едно завръщане! Така я и нарекохме – като мото. Защо завръщане? Защото творчеството му бе затворено през годините сякаш в една рамка и в една тема. Докато всъщност Никола Мирчев бе от тази рядка категория художници, които могат всичко – в изящните и в приложните жанрове. Разбира се, живописта на първо място, в която той властваше със замаха на забележителна живописна култура във владеенето на формата, композицията и цвета. Но и рисунката, особено рисунката, където той владееше всичко – чисто, спонтанно, искрено, изящно и майсторски! Неслучайно той работеше без умора и вдъхновено в областта на илюстрацията (особено на детските книги), карикатурата и политическата рисунка, плаката до пространственото оформление. В живописта обичаше голямоформатните многофигурни композиции и множеството подготвителни етюди към тях, вълнуваше го портретът и всяка вдъхновена индивидуалност, пейзажите, макар и малко на брой, въздействаха като слънчева полихронна музика, докато мъртвата природа в натюрмортите не го докосваше! Но откровената еротика в серията цветни етюди! Да, защо не! Нека не звучи като предизвикателство към пуританите, а по-скоро като израз на широтата на естетическите и нравствени възгледи на един талантлив и търсещ художник!