Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г.

Днес от 11.30 ч. до параклиса „Свети Илия“ над с.Сугарево, Мелнишко, ВМРО отдава почит към паметта на легендарния водач на организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г.

Тази година се навършват 97 години от убийството на българския национален герой и велик лидер на революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието e в навечерието на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

На събитието ще присъстват лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, членове на националното ръководство на партията, кметове и общински съветници от цялата страна, стотици членове и симпатизанти на организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат традиционната клетва за вярност към ВМРО - над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.

На събитието реч ще произнесе Красимир Каракачанов, който използва повода всяка година да направи исторически паралел с делото на Старио и на всички емблематични войводи на ВМРО, дали живота си за освобождението на Македония и обединението на българските земи и актуалната политическа обстановка.

В навечерието на Съединението ние ви припомняме емблематични цитати от Тодор Александров. През март 1924 година пише писмо до българското правителство:

„ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе.“

Преди да бъде убит некоронованият цар на планината в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров, пише още:

„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе...“.