Избрани Новини
Тодор Александров - учител, революционер и... спасител на "Мини Перник"
01-09-2020, 09:17
Снимка:Архив
Автор:blagoevgrad.utre.bg
Още по Темата:Със залп почетоха паметта на Тодор Александров над Сугарево
В Пловдив бе открит паметник на Тодор Александров
Излезе книга, посветена на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров
Благоевград отбеляза 139 години от рождението на Тодор Александров
Благоевград почете годишнината от смъртта на Тодор Александров
Той е приживе признатият "последен цар на планините"
В Пирин над мелнишкото село Сугарево до към средата на миналия век съществува лятното каракачанско поселение Лопово, използвано от ВМРО и като нелегален бивак...
На 31 август 1924 година сигурните сенки на Лопово лягат като смъртен саван над Тодор Александров и неговия телохранител Панзо Зафиров. Двамата бойни другари са коварно застреляни пред очите на посветения в заговора Александър Протогеров.
Убийците са Щерю Влахов и Динчо Вретенаров - четниците на петричкия войвода Алеко Василев - Алеко паша....
Припомних тази трагедия първо като спомен и помен. Потомствен помен за душата на достойния български учител.... За волевия войвода и възстановител на ВМРО, възпят приживе от Яворов... За приживе признатия "последен цар на планините" Тодор Александров от град Щип...
Припомням трагедията и като поука за нас и нашите наследници. А именно - рано или късно, но неизбежно братоубийците безпощадно ги връхлита възмездието! А братоубийствата не само ни окървавяват, а и ни обезкървяват - и тялом, и духом!
И понеже освен заупокойна панихида поменът е и ден за спомен, ще припомня, че Тодор Александров е и спасителят на "Мини Перник". Един епизод, известен на историците, но маркиран мимоходом както в биографията на Тодор Александров, така и в националната ни историография. Може би, защото Тодор Александров се е опълчил не срещу варварството на враговете ни, а срещу срамотиите на съюзниците ни. А официалната ни история и досега си куцука от комплекса да не дразним съюзниците, да не дразним съседите или "големите началници"...
През 1914 година правителството на д-р Васил Радославов сключва с германската банка "Дисконто - Гезелшафт" заем за 500 милиона лева. Заем, чийто размер, лихвен процент, погасителен период и обезпечаването му с държавни активи са заклеймени дори от германофили като Иван Багрянов като: ".... заробващи ни не, а направо загробващи държавата ни за поне две поколения след нас..."....
А най-грабителска е договорната клауза, която предвижда България безвъзмездно да отстъпи на германската банка целия каменовъглен басейн на "Мини Перник"...
Въпреки военната цензура пресата гърми! Гръмва и общонародното негодувание, което принуждава правителството да отложи изпълнението. А надеждата на управляващите е един евентуален военен триумф да тушира народното недоволство....
Но Фортуна вещае военно фиаско за България и в средата на 1918 година правителството на д-р Васил Радославов вече е пътник към политическото небитие...
Но самият премиер, а и няколко ключови министри очакват космически комисионни "под масата" от реализирането на минната сделка и заплахата тя да се провали ги принуждава да пришпорят процеса.
Предупредена за предстоящата правителствена оставка в България, германската банка пристъпва към процедура по незабавно изпълнение на "минната клауза"... На 14 юни 1918 година "Дисконто - Гезелшафт" командирова в България своя поддиректор Гауденс Бранд и наетия нотариус Вилхем Льов, които да преподпишат незабавното приемане на "Мини Перник"...
Целта на пристигането на двата банкови емисари отново пали общественото негодувание. А пресата прелива от още по-крайни коментари за "... удивително как на изпроводяк прояденото българско правителство в съдружие с уж почтената банка от уж съюзната нам Германия ни отнема едно богатство..."
И въпреки всенародното вълнение българското правителство и партньорите му от банката са щели да приключат взаимноизгодната сделка... Но се намесва Тодор Александров...
Разгневен и неудържим Тодор Александров пристига по спешност от фронта в София с намерението да отиде на среща с дипломатическата мисия на Германия. Преди това легендарният войвода споделя плановете си с тогавашния началник на Главното тилово управление на армията - не по-малко легендарния генерал Стилиян Ковачев...
А ето какво казва Тодор Александров на генерала на тръгване: "Отивам от тук право при военния пълномощник (военният аташе - бел. авт. Д.Т.) и при германския пълномощен министър Михаелис (посланик - бел. авт. Д.Т.), за да им заявя в най-категорична форма, че ако германците не се откажат от това си желание и посмеят да турят ръка на това народно богатство, аз веднага се връщам на фронта, вземам Македонската дивизия и ще я доведа в Перник, за да пази това народно съкровище от тяхното посегателство. А ако те не се вразумят, аз съм твърдо и непоколебимо решен да изпълня това си намерение!"...
Засвидетелствайки своята подкрепа, славният генерал стиска ръката на славния си събеседник и стои "на тръни" в очакване на всичко...
След един час Тодор Александров се завръща при генерал Ковачев и предавайки му разговора от аудиенцията, му съобщава становището на германските дипломати, че щели да телеграфират за случая в Берлин...
Липсват документални свидетелства от страна на славещия се с педантичност германски протокол какво и що е заявил смелият българин на същисаните германски дипломати. Но е факт, че след 5 дни пратениците на "Дисконто - Гезелшафт" тихомълком напускат България. А банката окончателно се отказва от идеята да "сложи ръка" на "Мини Перник".
Години по-късно генерал Стилиян Ковачев припомня подвига на Тодор Александров с думите: "Ето човекът, комуто България дължи дълбока признателност за спасяването на това народно съкровище. Ако не беше тая решителна постъпка на тоя голям родолюбец, това наше народно богатство беше почти паднало в грабителските лапи на нашите съюзници, а по силата на съответните клаузи на Ньойския договор, то щеше да премине в ръцете на съглашенците или по-вярно в ръцете на нашите западни съседи.
Дълг се налага на сегашната управа на "Мините Перник" да си вземе бележка от това и да увековечи паметта на Тодор Александров по начин, какъвто тя намери за добре..."....
Припомням и това паметно припомняне на генерал Ковачев, най-малкото защото фактическото му приложение е все още актуално...
Автор: Димитър Тренчев, историк
Топ Новини