Гости приемат и имениците Мария, Мариана, Марио

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици.

Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя приела с радост вестта и последното й желание било да види светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащаницата на светицата - тя възкръснала и се преселила при своя Син.
Българите много почитат празника Успение на Пресвета Богородица (15 август) и го наричат "Голяма Богородица", а в Родопите "Голяма чьорква". Навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия.

Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят.

След тържествената празнична служба жените раздават за здраве "богородични пити" с пожелание: "Нека Света Богородица да ни е на помощ!"
От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на редица обреди.

Болни и недъгави обещават, ако получат изцеление, да дарят със сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, църква или манастир, чийто патрон е Богородица.

Други болни обричат като дар за светицата добиче.

Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната черква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Хората събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на черквите и манастирите.

У нас над 200 са църквите и манастирите, които носят името "Успение Богородично", като най-големите са Бачковският и Троянският манастир.
На Голяма Богородица се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Отделните семейства също дават курбан за светицата - овца или шиле.

Някъде курбаните се освещават в църква, другаде вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки и съседи. В образа на Св.Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: "До Богородица сламата става на жито, а след  Богородица житото става на слама".
На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година.

На обредната трапеза на Успение Богородично освен курбана и ритуалните погачи на празничната трапеза се нареждат задължително пилешка каша, мед, жито, царевица, варена тиква, плодове -  диня, грозде.
Гости приемат и имениците Мария, Мариана, Марио.