Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г.

Едно от най-любимите неща за хапване в жегите е добре познатния ни таратор. Изключително лека, много освежаваща и полезна т.нар. “студена супа” често може да бъде видяна на масата на българското семейство. Но знаете ли откъде произлиза? И как е тази рецепта е стигнала до нашата кухня?

Думата „таратор“ е заемка от турски и означава “сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица” (според Речника на българския език от Найден Геров), информира bgrodina.com.

В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин пък тя е обяснена по следния начин: “Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др“. Произходът на думата е персийско-турски.

Преди 1944 г. под таратор се разбира студено ястие от счукани орехи и нещо кисело – предимно оцет, който е разреден с вода. Вариацията му с кисело мляко е позната, но е слабо разпространена.

Наименованието „таратор“ в това значение идва от Близкия Изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. В турския вариант на този сос таханът е заменен с орехи и изглежда в този вид тараторът се разпространява на Балканите.

Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г. в “Книга за домакинята”. Там студената супа съдържа всичките компоненти на днешния таратор: нарязани кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по една лъжица ситно счукани орехи, плюс лед за поддържане на температурата, информира bgrodina.com.