Разказът на Жана Рускова "Заречливите очи" грабна награда от конкурса "Ева"

Темата беше "Жената в миналото и днес"

Преди около седмица завърши анонимният литературен конкурс "Ева", организиран от НЧ "Н.Й.Вапцаров - 1866" - Благоевград. Темата беше „Жената в миналото и днес". Бяха получени над 90 творби - поезия и проза - от цялата страна.

В раздел "Проза" трета награда получи Жана Рускова от Благоевград за разказа си „Заречливите очи“. Ето го: 

Заречливите* очи

Бях малка, но помня, че всички в селото, когато одумваха чина, жената на моя чичо, завършваха с думите, че има заречливи очи. От любопитство отивах честичко у тях и гледах очите й... Очи като очи – големи, зелени и като че ли винаги се усмихваха, не ти се искаше да откъсваш поглед от тях. Да добавим и това, че чина нямаше деца и обичаше да ме кипри,разресваше ме, сплиташе косицата ми по-интересно от мама, връзваше ми най-различни ширитчета и панделки.
Много ме беше яд, че всички жени в селото я одумваха. Освен че има заречливи очи дочувах, най-вече от жените, седнали на пейките, да я наричат яловица. Не знаех какво значи това, но по начина, по който го казваха и се споглеждаха, ме караше да мисля, че е нещо много, ама много обидно. Престраших се да попитам мама. Тя подскочи. Ей сега ще ме набие! Хем хукнах да бягам, хем не се отказвах и отдалечко подвиквах – кажи ми, кажи ми, кажи! Искам да знам какво е това!
После мама се кротна и ми обясни, че тъй като чина няма дечица все още, жените я наричат така. Тогава разбрах защо в очите на чина, когато ме гледаха, се виждаше освен смях и нещо друго – като че ставаха по-тъмно зелени, а може и така да ми се е сторвало.
Къщата на чичо беше срещу нашата, на ъгъл, с едно малко дървено балконче. Срещу къщата имаше чешма, постоянно течаща селска чешма. Тук се събираха три пътя. На още две места в селото имаше чешми с корита за водопой на животните. Ала кой знае защо, мъжете от селото пояха конете, мулетата и магаретата си, преди да тръгнат по нивите си точно тук, на тази чешма. От нея си пълнеха и манерките, и стомните.
Една сутрин се бях събудила рано. Застанах сънена на чардака и видях отсреща чина. Седнала на балкончето, си разресваше косата. Решеше се и се усмихваше.
Долу пред чешмата се подредили няколко мъже от селото, а погледите им втренчени към балкончето. Чина се усмихна широко.
- А спорен ден на всички! - чух я да казва. Махна с ръка и се прибра.
А мъжете тръгнаха вяло кой накъде види, като че ли ги мързеше и хич не им се искаше да си тръгват.
Сега си мисля: Какъв спорен ден? Те всички бяха като замаяни. Зелените очи на чина ги преследваха през целия ден. Заречливите очи...

* Урочасващи, омагьосващи (диал.)

_

През декември 2020 г. Жана Рускова спечели втора награда в литературния конкурс на името на Н.Вапцаров, организиран от НЧ "Н.Вапцаров 1866" - Благоевград в раздела за проза с разказа си "Двама". Същата година през март в конкурса "Ева" отново спечели със своя разказ "Стената" специалната награда на името на Красимира Кацарска.


 

 




Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"