Бог по великата си милост ни удостои и тази година да достигнем до празничните дни, благодатно изпълнени със светлото и радостно преживяване на явяването в плът на Богомладенеца Иисус Христос. Евангелското повествование и песнопенията от богослуженията на светата ни Църква мислено ни пренасят във Витлеем, градът Давидов, в който сред удивителната простотата на обстановката и в смирение, се ражда Спасителят. Нощната тъма, притихналото в тишина градче, бедната пещера, яслите, скромните труженици – пастирите, които първи научават благата вест и отиват да Му се поклонят,... всичко това разкрива цялото величие на най-забележителното събитие в историята на човешкия род. Бог се ражда като Младенец. Църковните химнописци възпяват с прекрасни слова това чудно Божие снизхождение към човека. „Днес се ражда от Дева, Този Който държи в ръцете Си цялото творение. В пелени се повива като земен, Този, Който е непостижим като Бог. В ясли лежи Този, Който от началото сътвори със Словото Си небесата. С мляко се храни Този, Който в пустинята изпрати манна на Своя народ. Женихът на Църквата призовава влъхвите, Синът на Дева приема техните дарове” (Слава на 9 час).

За родилия Се във витлеемската пещера Младенец възвестяват небесните ангели и техния тържествен химн: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение”, приканва и нас, земните жители, заедно с тях да възпяваме Спасителя Христос. От този момент, с това чудно събитие за първи път от много хилядолетия настъпва истинска промяна в света и в живота на човечеството. Хората Го славословят заедно с ангелите! Простите и знатните заедно се покланят на родилия Се Небесен Цар, а Той с любов приема всички при Себе Си. Приближава Царството небесно до нас и ни призовава към покаяние, към борба с греха, към дълбока промяна, която да извършим в себе си. Така Спасителят грижовно ни въвежда в Неговото вечно, нетленно Царство и ни дава възможност да живеем като чеда Божии. Тази промяна води до духовното обновяване на човека, чието начало се основава върху вярата ни в Господ Иисус Христос, Единородния Божи Син, Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария и стана човек, както изповядваме в Символа на вярата.

Идването на Спасителя е предвъзвестено в древни времена от пророците на Божия народ и мнозина трепетно очаквали Неговото раждане. Водени от своята вяра те живеели праведно и изпълнявали Божиите заповеди. За силата на тази вяра ни говори св. ап. Павел в посланието си до Евреите, а именно, че чрез нея „тия, за които светът не беше достоен”, „победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища...”. Всички тези праведници, продължава светият апостол, „макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро...” (11:39-40). Господ Иисус Христос, Който е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9) след Неговото раждане даде възможност на всеки един от нас да направи своя избор – да повярва в Него и да Го приеме или да остане безразличен към собственото си спасение и да отхвърли възможността за вечен живот. Изборът да вярваме, независимо в кой момент от нашия живот го правим, е началото на нашето духовно преобразяване и богоосиновяване. „А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;” (Иоан 1:12). Вярата в родилия се Христос е началото на нашето спасение. „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Да се угоди Богу означава да се живее съобразно Неговите заповеди. Христос ни казва: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби” (Иоан 14:21) и още: „ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23). Спасителят ни показва, че изпълнението на Божиите заповеди не е трудно. Всички те се събират в една: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Иоан 15:12). С колко много любов е проникната нашата вяра. Бог е Любов и любовта като най-възвишена добродетел ни сближава с Него и помежду ни. Нашата вяра, свързана неразривно с любовта, задвижва ума, чуствата и волята ни към придобиване на истинските, вечни и непреходни християнски добродетели и нашето обогатяване с тях. Води ни към утвърждаване и непоколебима увереност в истинността на Този, чрез Когото „живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28).

Вярата в Христос изпълва с истински смисъл нашия живот. Неговото присъствие в сърцата ни освещава ежедневието, трудовете, духовния подвиг и целия ни живот. Вярата в Единородния Божи Син разпръсква мрака на съмнението и прогонва тъмнината на отчаянието. Вярата във въплътилото Се Слово Божие запълва празнотата в нашите души. Чрез нея приемаме и се насищаме с Небесния хляб – Христос и утоляваме духовната си жажда с живата вода на Неговата благодат, защото с идването Му при нас „от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат” (Иоан 1:6).

Възлюбени в Христа братя и сестри,

Вярата в родилия Се Богомладенец е смисълът на днешния светъл празник. В дните на тежки изпитания и несигурност особено силно се нуждаем от ясен ориентир за живота ни напред. Този сигурен ориентир, към който да насочим стъпките си не е нищо друго, освен Христовата, истинската светлина, която „в мрака свети, и мракът я не обзе” (Иоан 1:5). Нека днес, преминавайки през много скърби и изпитания, не униваме и не отслабваме в надеждата си, защото „с нас е Бог”. Нека приемем с вяра и обикнем Неговите заповеди. Да бъдем дръзновени в борбата си със злото и греха, защото Той победи света и ни подари тази победа, за да бъдем непоколебими. Като имаме тази вяра в Бога и знаем Неговата света воля, да се стараем всякога и навсякъде с примерния си православен християнски живот да свидетелстваме за великата Божия милост и любов, проявявани към човешкия род, за да се слави и чрез нас Неговото свето име!

От цялото си сърце поздравявам със светлото Рождество Христово всички вас, наши духовни чеда, и молитвено благопожелавам Бог да ви дарява щедро Своята спасителна благодат! Да имаме пълното изобилие на Неговите благословения за здраве, изцеление от болестите, мир и благоволение между човеците. Господ да ни утвърждава в истините на спасителната наша Православна вяра и ни привежда в единството на Неговата света Църква!

Честито Рождество Христово!

Мирна, здрава и благословена да бъде настъпващата 2021 година!