Легендарният войвода е наричан с любов "Старио“

Издигат паметник на Тодор Александров в Пловдив. Това става възможно, след като Общинският съвет даде зелена светлина за проекта на ВМРО, съобщава Plovdiv24.bg.
Мястото му ще бъде в градинката до Събота пазара и е избрано неслучайно. На около 30 метра от там се намира ул.„Тодор Александров“, коментира кметът на район „Южен“ Борислав Инчев. По думите му, планът е и за облагородяване на пространството наоколо, ще се поставят плочки, осветление и т.н.
Предстои да направим едно по-широко публично представяне. Обмисляме да обявим и дарителска кампания, за да може в процеса да се включи всеки, който пожелае, обясни още Инчев.
Паметникът на българския революционер ще е първи за Пловдив.
Легендарният войвода е наричан с любов "Старио“.
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. Като ученик влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията.
Преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му.
Тодор Александров възражда ВМРО от пепелта на изгорена Македония след края на Първата Световна Война, превръща Организацията в легенда, организира българите в Македония за безмилостна съпротива срещу безмилостен окупатор. Енциклопедия „Британика“ го нарича „некоронованият крал на македонските българи“, а местните българи го наричат с преклонение „Старио“.
До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен, че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция.
ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
Станал жертва на заговор, Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на Пирин планина на 31 август 1924 година. Дейци на Организацията решават да ги погребат до параклиса „Св. Илия“.