На лобното място на воеводата ще присъстват и хора от Македония

Днес над село Сугарево, Мелнишко, ще бъде отбелязана 94-годишнината от смъртта на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров.
Венци и цветя ще бъдат положени на гроба на войводата в 11.00 ч. в неделния ден в присъствието на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки, народни представители от ПГ „Обединени патриоти“, от квотата на ВМРО в 44-ото Народно събрание, общински съветници, кметове, областни управители, членове и симпатизанти на партията от цяла България, както и съмишленици от Македония.
За първи път след подписването на Договора за добросъседство, паметта на великия водач на ВМРО ще бъде почетена заедно с от хора от Македония. На лобното място на Александров ще бъде отслужена заупокойна молитва и ще бъде възпроизведен възпоменателен залп в негова памет.
По традиция ще бъдат приети и нови членове. По време на събитието клетва за вярност към ВМРО ще положат над 50 човека.
Гробът на Тодор Александров се намира до параклиса „Свети Илия“ над Сугарево. Всяка година там се събират патриотите от ВМРО, за да отбележат паметната дата.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17 годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на организацията и участва в повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в.„Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединяване към България.
По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
До 1922 г. организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен, че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на организацията решават да ги погребат на това място.