В народната памет Тодор Александров е възприет като Последният цар на планините

Със заупокойна молитва и почетни залпове в Пирин планина бе отбелязана 93-ата годишнина от убийството на легендарния войвода Тодор Александров – водач на ВМРО, наричан Последният цар на планините.

Гробът на Тодор Александров се намира до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко. По традиция там се събират патриотите от ВМРО, за да отбележат паметната дата.

В словата си пред присъстващите родолюбци лидерът на ВМРО, вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов и евродепутатът Ангел Джамбазки напомниха за делото на великия войвода.

Към мероприятието се присъединиха членове на младежки организации на ВМРО, като гробът на войводата бе крайна точка на техния едноседмичен преход в Пирин, посветен на Тодор Александров.

Красимир Каракачанов връчи грамоти на новоприети членове в редиците на ВМРО, които тържествено положиха клетва над Евангелието, камата и револвера – така, както са правили едно време борците за свобода и обединение на Отечеството.

На отбелязването на годишнината присъстваха всички народни представители от ВМРО, кметове на населени места от района, заместник-министрите на образованието Петър Николов, на околната среда и водите Николай Кънчев, на вътрешните работи Стефан Балабанов, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, представители на унгарските патриоти от „Йоббик”, на ВМРО – Народна партия от Македония, на български  организации от Македония и Западните покрайнини, много членове и симпатизанти на ВМРО.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.

По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място.

Известният български историк проф. Никола Милев за Тодор Александров:

„Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в областта на легендата, показва колко е голямо неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турен в пълна служба на един голям народен идеал: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не създадат със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин."

Енциклопедия „Британика“, т. 1, 1944 г.:

„Александров в продължение на много години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го почти боготворяха. В народната памет Тодор Александров е възприет като Последният цар на планините."