Бяха поканени експерти по биология и зоология от София.

ТД „Осогово“ - Кюстендил проведе по проект „Зелена директна линия“ поход до връх Виден (1487 м.н.в.) – най-висок в Конявската планина и част от Виденския дял. Проектът „ Зелена директна линия“, се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с 5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – Кюстендил. Бяха поканени експерти по биология и зоология от София.

Конявска планина е най-голямата по площ планина в българската част на Краището. Тя се простира между градовете Земен, Кюстендил, Дупница и Радомирската котловина. Има шест дяла, най-високи и атрактивни от които са Виденския и Ришкия. Групата от деца и експерти по биология и зоология посети Виденския дял и изкачи първенеца на планината връх Виден (1487 м), чието име идва от панорамната гледка, която предлага. Върхът е оголен, тревисто-скалист и е извисен над Кюстендилската котловина, привличайки погледа от километри заради огромния радио-релеен и телевизионен ретранслатор, чийто антени се забелязват отдалече. Кулата на върха е пусната в действие на 4 октомври 1969 г. и покрива с радио и телевизионен сигнал цялата Кюстендилска и част от Пернишка, Благоевградска и Софийска област.

Виденски дял на Конявската планина е осеян навсякъде с десетки хиляди червени планински божури, чийто мирис се носи надалече из въздуха и привлича стотици пчели да събират прашец от ароматните му съцветия. Ако пролетта не закъснее, това място, застлано буквално навсякъде с дъхавите цветове на кървавочервения божур ,би създало впечетление у посетителя, че се намира в земния рай, защото и усещането, и аромата, и гледката са напълно равностойни на това райско място.

„В района на връх Виден има приблизително 460 вида висши растения, от които две са записани в световната Червена книга на изчезващите видове, а други две в европейската Червена книга на изчезващите видове. Сред защитените растителни видове са пролетно секирче, царско пропадниче, котенце и друг. Общо 86 вида птици обитават района, който е защитена територия. Като цяло в Конявската планина се срещат и ендемитни видове като жълто и червено Урумово лале, Жълт планински крем, Източна ведрица, Персийска морина, Златиста раменка, червен и розов божур (самодивски божур), Червено вълче лико, Сръбско звънче, Жълт равнец, белоцветен и червеникав Дебелец, Скален карамфил с бяло розови цветчета, Дланелистен ветрогон, Ботурче, Дива циклама, Розов минзухар, нежно мъхеста виолетова Съсънка (котенце) и други“ – разказаха експертите. Богатата флора се допълва с множество ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и други. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и други. Най-добре запазени дървета от естествен произход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. Индивидуално се срещат още клен, шестил, полски клен, ясен, явор, бреза, липа, бряст, ясика, трепетлика, чашкодрен, кучешки дрян, леска, червена и синя хвойна.

Животинското царство също предлага голямо разнообразие. Въоръжени с фотоапарати, бинокъл, лупа и тефтер, младите изследователи откриха следи на сърни, елени, глигани, лисици, зайци, вълци, белки, златки и други. От птиците характерни са соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и други.

„В реките, които са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита, може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и други“-обясни зоологът.

Групата се наслади от върха на красивата панорама във всички посоки. От съседния скалист връх Триград се виждат очертанията на трите околни града – Кюстендил, Дупница и Радомир, дали основание на местното население да даде това звучно име на върха.

С натрупаните познания ще се готвят за предстоящите състезания на 25 и 29 февруари.