Хормони, заложени в ДНК-то, определят алтруизма и социопатията

Добротата си има ген и не се дължи само на възпитанието, твърдят учени от Калифорнийския университет в Ървин. Рецепторните гени на два хормона - окситоцин и вазопресин, предопределяли дали един човек ще върши злини другиму, или ще се стреми към толерантност и решения, подходящи за обкръжението му.

Окситоцинът предизвиква майчинско поведение. Той пък се свързва с другите хормони и не позволява на човек с по-високи стойности от него да трови чуждите животи, пише "Всеки ден".

 Изследването е имало за цел да проследи дали окситоцинът и вазопресинът играят роля при по-широк спектър от обществено полезни нагласи, като гражданското съзнание и благотворителността. Участниците са отговаряли на въпроси в този аспект, както и дали е склонен да извърши престъпление и дали трябва да си плаща данъците редовно. Даряването на кръв и участието в обществени каузи също е сред признаците, които учените имат предвид. 

711 от изследваните са дали ДНК проби, за да се изследва спецификата на техните рецептори за окситоцин и вазопресин. „Добрите" версии на тези гени помагат човек да помага на другите въпреки страховете си. „Не е изненадващо, че гените могат да предвидят човешкото поведение само в комбинация с определени чувства и преживявания. Връзките между генетичното наследство и социалното поведение са доста сложни," отбелязват психолозите. 

 „Не сме намерили гена на добротата, но сме намерили ген, който допринася за нея. За мен е най-интересен фактът, че той го прави само в съчетание с определен тип светоусещане у хората", разказва един от специалистите в екипа.