Днес Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна, известна повече като Сирни заговезни. На този ден по традиция близките си искат и дават прошка, затова празникът се нарича още Поклади и Прошка.

Днес за последно преди Великия пост се консумират млечни храни, а на следващия ден спират храните от животински характер.
Сирни Заговезни трябва да е винаги в неделя, 7 седмици преди Великден, пише "Труд".

На някои места в България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости", „Простено" пък е задължителният отговор.