На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си

Сирни заговезни, Поклади, Прошка или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

В някои български селища на този ден казват: "простено - прости!", т. е. "аз ти прощавам и ти ми прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира от хилядолетия, като у нас е разпространен само в някои краища на страната.

Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

Сирница
Сирна неделя или Сирница - това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост. През тези дни се забранява да се пере, преде и да се върши полска работа, за да се предпазим от градушки.
За тази седмица е характерно така нареченото туйкане или хвърляне на чавги. Това са специални стрели, които момците хвърлят към дома на любимото момиче.

Джумал
Кукерски празник в Панагюрско
По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите.
Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога - предвестници на пролетта. Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци.
Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода.

Сиреници
Пречистващата сила на огъня
Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя.
Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня.
Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.

Прошка
Празник на всеобщото опрощение
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка.
По-малките винаги искат прошка от по-големите.
Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.

Трапезата
Съобразена е с последното облажване
Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.

Хамкане
Обичаят се нарича „Хамкане с халва“
Парче от халвата се окачва с конец на средата на тавана. След залюляване на конеца всеки се опитва да захапе с уста парче от халвата, но без да си помага с ръце. Това е така нареченото „Хамкане с халва“.
По същия начин може да се завърже и обелено варено яйце.
След откъсване на парче от халвата, конеца се запалва и по неговото изгаряне се гадае за растежа на конопа през идващите години.