В ЮЗУ "Неофит Рилски" се проведе научна сесия "Сблъсъкът между поколенията - PR на съвременното общество" , организирана от майсторския клас по PR в ЮЗУ "Неофит Рилски" с ръководител доц. д-р Румяна Модева и с участието на студенти от специалност "Връзки с обществеността", съобщиха от пресцентъра. Научната сесия е петата, реализирана инициатива в ЮЗУ "Н. Рилски", свързана с творческия и научно-изследователски интерес на майсторския клас по PR и студенти от катедрата в извънаудиторна дейност на академичната общност. Тя е свързана с инициативата на ЕК, посветена на проблемите на младите хора в страните членки на ЕС и взаимоотношенията между поколенията.

Научната сесия е композирана съдържателно в три основни панелни теми:

1. Защо сблъсък между поколенията?- история на различията, значение;

2. Поколенческият сблъсък - видове, ценностна система, развитие;

3. Сблъсък или солидарност между поколенията - парадигма на същността и развитието.

Презентациите и съобщенията са разработени на основата на фактологичен материал от съдържанието на съвременната теория за отношенията между поколенията, примери от съвременността и данни, получени от шест месечен мониторинг /май 2013- октомври 2013 г./, свързан с изследване в четири университетски града - София, Благоевград, Пловдив и В. Търново.

В изследването са включени 140 свободно избрани респонденти от средата на академичната младеж. От тях 60 девойки и 80 младежи. Целта на мониторинговото изследване е да се:

установи нивото на информираност по познаването на съвременната теория за „Сблъсък между поколенията”;

проучи мнението на респондентите по трите основни теми на настоящата научна сесия;

констатира актуалността и значението на взаимоотношенията между поколенията спрямо съвременните ценности.

Получените резултати по първата група въпроси показаха, че:

98% от общия брой на студентите нямат информация по изследваната тема на теоретично ниво, опитът им е на практическа основа;

34% от младежите  „бегло си спомнят” някои от прадедите си, при девойките подобен отговор дават 28%.

21.5% от общия брой на изследваните лица твърдят, че няма запазена историческа памет за родова история и ценностни традиции предавани от поколение в поколение;

67% от младежите и 34% от девойките считат, че на ниво „обществена памет” и „култура на ценностите на личността” има съществени различия и противоречия

58% от общия брой са на мнение, че „сблъсък” има поради различното ниво на познаване на новите технологични и информационни постижения.

4. По отношение на данните от мониторинга, свързани с актуалното значение на „Поколенческият сблъсък - видове, ценностна система, развитие"и "Сблъсък или солидарност между поколенията - парадигма на същността и развитието" се получиха следните резултати:

68% от девойките и 74% от младежите в общия брой на изследваните респонденти заявяват, че съвременните условия на живот конфронтират поколенията по „възрастов признак”;

64% от общия брой потвърждават, че „биха изучили по- задълбочено” съдържанието на теорията за „Сблъсъка между поколенията” и „биха разпространявали знанието за нея сред колегите си”;

56% от младежите и 43% от девойките,  считат, че глобалния свят на „нови ценности” оказва съществено влияние върху българското самосъзнание на младите хора по отношение на поколенческите различия;

29% от общия брой на студентите, включени в мониторинга се гордеят с „българската си идентичност” и връзката с поколенията на по-възрастните;

11% от девойките и 35% от младежите са „по- скоро отворени към новите ценности на света” отколкото към „българските ценности и история” на поколенческите отношения;

40% от общия брой на студентите подкрепят „непреходността” на приемствеността на ценностните традиции между поколенията;

52% утвърждават , че „динамиката на съвременното развитие” „разделя и конфронтира поколенията по възраст и професионално ниво на развитие”;

Прави впечатление, че включените в мониторинга студенти от различните Университети в страната, показват доста  ограничено познание по изследваната тема , докато студентите от майсторския клас в ЮЗУ „Н.Рилски” и техни колеги от специалност „Връзки с обществеността” разработват значително по- ангажирано изследваната проблематика. Този факт дава основание за позитивна прогноза на възможностите на студентите, подготвили научната сесия, в развитието на творческите им възможности и в полето на самостоятелната научно-изследователска дейност.