Държавна приемателна комисия даде зелена светлина за работа на пречиствателната станция за отпадни води в Балчик, съобщиха за ВарнаУтре от кметството в Белия град.

Договорът за строителството на стойност 3 868 061 евро беше подписан през лятото на 2006 година с избрания след търг българо-словенски консорциум „Приморие-Хидроинженеринг-Балканстрой”. Съоръжението е част от ВиК проекта, финансиран по програма ИСПА на стойност 22 милиона евро. 9 милиона от тези средства се усвояват за строеж на близо 70 км водопровод и канализация в Балчик. Останалите пари от европейския проект отиват по договори за супервизия - консултантски услуги, доставка на оборудване и специална система за мониторинг на ВиК мрежата.

75 на сто от средствата за изграждане на пречиствателната станция са безвъзмездно финансиране по програма ИСПА, а 25 на сто – национално съфинансиране.

На редовните срещи за изпълнението на проекта винаги се отчиташе, че работата на консорциума по строежа на съоръжението изпреварва предвидените срокове и завърши доста преди канализацията на Балчик. В момента пречиствателната станция за отпадни води работи с минимална част от капацитета си и очаква приключването на ВиК дейностите в града, за да бъде натоварена оптимално.
Съгласно решение на Общинския съвет, съоръжението ще се стопанисва и управлява от общинската фирма „БКС”.

Новините | 28-02-2010, 18:08 | varnautre

За първи път семействата в Добрич не получиха месечните детски надбавки.

Банковите им сметки останаха празни и в последния ден на февруари. Въпреки че днес е почивен ден от седмицата, майки с деца постоянно проверяваха за преводи по банкоматите в града и си тръгваха разочаровани.

В петък цели семейства стояха пред местния клон на Инвестбанк и чакаха банката да получи разпореждане от социалното министерство за превеждане на средствата, но очакванията им не се оправдаха. 

Майки изнесоха гнева си на банкерите, като ги обвиниха, че държат парите, за да трупат лихви и ги заплашваха с линч. 

"На мен държавата ми плащаше детските между 15 и 20 число. От есента до сега Вие ми задържате парите всеки месец и ми ги давате със закъснение, за да печелите от лихви. Децата ми са гладни и чакат тези пари", оплака се многодетна ромка.    

През последните месеци от социалното министерство обясняваха, че парите трябва да са в сметките на майките до края на месеца, защото така било по закон. През февруари банковите карти на родителите останаха празни и никой от министерството не даде обяснение защо нарушиха закона. Майките в Добрич ще получат мизерните 35 лв. за февруари през март. "Не стига, че се подиграват с парите, които ни дават, ами трябва и да им се молим", негодуваше майка, която този месец ежедневно е чакала пред банкомат с надеждата да получи пари. 17 366 са семейства в Добричка област, които получават детски надбавки. Социалното министерство им превежда 917 789 лева за месечната помощ. 

Архив Варна | 28-02-2010, 18:06 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Димитър Бербатов спечели най-непрестижния трофей в Англия, след като Манчестър Юнайтед победи Астън Вила с 2:1 на Уембли.

Двамата български национали започнаха като титуляри и играха до края на двубоя.

Срещата започна перфектно за символичните домакини от Бирмингам и още в 4-та минута Видич извърши нарушение в наказателното поле и съдията отсъди дузпа. Джейсън Милър бе точен за 1:0. Малко след това Бербатов открадна една топка от Ричард Дън и напредна мощно към наказателното поле. В опит да избие топката, Дън я прати в посока към Майкъл Оуен и носителят на "Златната топка" с Ливърпул не сгреши. В края на полувремето Оуен се контузи и бе заменен от Уейн Рууни. Именно централният нападател на "трите лъва" отбеляза победното попадение след пас на Валенсия в 74-та минута. До края на мача и Астън Вила и Манчестър Юнайтед удариха по една греда, но до нови голове не се стигна. Сребърният медал е за Стилиян Петров, купата за Димитър Бербатов.

Архив Варна | 28-02-2010, 17:58 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

Резултати класиране след срещите от 26-я кръг на Серия "А"

Архив Варна | 28-02-2010, 17:52 | varnautre

Да сложиш трибагреника на балкона или на прозореца - това се превръща в емблема на национално самочувствие.

Нищо, че през останалото време критиката, скептицизма и лошото са трибагреникът на ежедневието ни. Наближи ли трети март, обаче, шивачниците изоставят останалите конци и започват да използват само бял, зелен и червен.

След промяната на закона за етажна собственост малко поизтупахме праха от ревера на бай Вълчо - нека под това име назовем всички домоуправители у нас.

Вероятно на трети март бай Вълчо от варненския квартал Владиславово ще забрави да хвърли боклука. Но този път жена му няма да му се кара. В главата му ще има една идея - трябва да развее българския флаг от прозореца на входа. Бай Вълчо, заедно с още стотици свои колеги от Владиславово, имат задача да покрият панелната обител с трите цвята на България. Раздадени са им 500 знамена от кмета на квартала Добромир Джиков. Който не е успял да вземе своя флаг - крайният срок е 2 март, а графикът е обявен на сайта на кметството www.vladislavovo.bg.

„С това ще покажем, че държим на символите на България, помним нейната история и искаме заедно да градим добро бъдеще за децата си”, обяснява Джиков.

Кварталът на 500-те знамена - лозунгът звучи конкурентно на 100-те знамена в Климентово. Селото е известно с инициативата да се слага знаме на всяка къща по време на Националния празник. Дори чужденците не забравят да развеят байряка там.

Бай Вълчо няма да остане назад, дори ако е от Младост и Възраждане. Дано само търговците са се заредили с флагове. Трети март е в сряда. Бяло, зелено, червено - колкото по-голям е флагът, толкова по-големи ще са надеждите ни за излизане от кризата. Време е да се замислим, че повдигането на националното ни самочувствие не е лозунг за електорат, а стимул за обединение на всички хора. Затова, ако имате нужда от българско знаме, обадете се на бай Вълчо. Ако не ви даде знаме, което да развеете от входа, уволнете домоуправителя си. 

Мисия Варна | 28-02-2010, 16:38 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

56% от участвалите в изследване на НЦИОМ за борбата на правителството с организираната престъпност пълнолетни жители на градовете посочват, че силно се интересуват от операциите, които МВР предприе през последните месеци ("Наглите", "Октопод" и др.). Това пише frognews.bg.

Най-любопитни по темата се оказали мъжете, над 50 години, с образование, живеещи в град.

Близо две трети от анкетираните мъже твърдят, че следят в детайли операциите на МВР.

Едва 6% от градското население на България признава, че не се вълнува от публичната информация по темата.

54% от интервюираните научават за акциите на МВР основно от новините. 40% са анкетираните, които следят темата в подробности и търсят информация от най-разнообразни източници. Интерес към подробностите по-често проявяват възрастните (над 50 години). Работещите и високообразованите участници в допитването, като по-заети хора, се информират главно от новинарските емисии.

Една трета от жителите на градовете посочват, че са подобрили мнението си за работата на правителството на ГЕРБ, откакто МВР провежда операции срещу престъпния контингент в страната. Други 39% твърдят, че оценката им за работата на кабинета от самото начало е добра. В същото време, една пета от интервюираните признават, че не са променили лошото си отношение към правителството.
72% от жителите на градовете очакват, че усилията на правителството в борбата с организираната престъпност ще продължат и в бъдеще. Само 12% са на мнение, че държавата ще се откаже от битката срещу престъпността.

Високите очаквания на хората за справяне с престъпността са много задължаващи за всички, ангажирани с конкретните действия и операции, обобщава екипът на НЦИОМ, провел изследването.

Масово е желанието да се разкрие истината за връзките на организираната престъпност с лица в държавните институции, съдебната система и политическите партии. То е в основата на регистрираното от НЦИОМ високо одобрение (сред 87% от интервюираните) за предприетите мерки срещу високопоставени държавни служители, злоупотребили със служебното си положение (в данъчните служби, в митниците, в държавната агенция за бежанците, в МВР, и др.).

Две трети от участниците в изследването очакват, че операциите на МВР от последните месеци ще възстановят доверието към България от страна на международните институции. При подобно масово одобрение на предприетите от държавата мерки не може да се търси партийно пристрастие или пък конюнктурна подкрепа. Хората са наясно, че без да се нанесе решителен удар срещу организираната престъпност, не е възможно да се изчисти образът на страната ни в Европа, нито да настъпят положителни промени у нас.

Мнозинството от анкетираните - 71%, не се съмняват в твърдата воля на правителството да продължи да се бори с престъпността. Това отличава масовите оценки за акциите на кабинета Борисов срещу престъпността от тези за предходните правителства. Наред с това, в момента повечето от интервюираните не са оптимисти за изхода от борбата с престъпността - 46% допускат, че дори МВР и прокуратурата да съберат необходимите доказателства, това няма да е гаранция за издаването на справедливи присъди.

Думите на вътрешния министър Цветанов „Този път държавата ще победи мафията" се приемат като възможна развръзка от 29% от интервюираните, но 45% засега остават скептично настроени.

Жителите на големите градове категорично не подкрепят възможността операциите на МВР да целят единствено пропаганден шум и отвличане на вниманието.

Желанието виновните да получат справедливо възмездие е огромно. Но и неверието в българското правосъдие също е високо. Досегашният опит от знакови дела срещу лицата на организираната престъпност кара интервюираните да бъдат скептици за крайните резултати. Едва ли през последните години е имало по-голямо предизвикателство пред съдебната система у нас.

Резултатите са от експресно проучване на НЦИОМ, проведено в периода 19 - 23 февруари сред градското население. По домовете им са интервюирани 804 пълнолетни лица в 50 български градове.

Архив Варна | 28-02-2010, 15:47 | varnautre

Локомотив София победи Берое с 2:0 в предпоследна среща от 16-я кръг на родната "А" Група.

Преди утрешната последна среща от кръга на стадион "Тича" се очертава прекрасна възможност за Черно море да се изкачи в таблицата. В момента варненци са на 10-та позиция, но при победа утре се изкачват на 8-мо място и само на две точки от 5-то място.

Домакините от Локо започнаха добре срещата и направиха много пропуски преди Асамоа да открие резултата в средата на първото полувреме. След това железничарите продължиха да атакуват, но  Пейков успя да спаси всичко.

През второто полувреме ролите се размениха и момчетата на Илиан Илиев имаха предимство, но направиха много пропуски. В края почти всички играчи в зелено-бяло се бяха устремили напред и при контра в последните секунди Асамоа оформи крайното 2:0.

След срещата от полицията съобщиха, че за хвърлена бомбичка и димка ще бъдат арестувани фенове на домакините и съдени по бързата процедура за футболно хулиганство.

Архив Варна | 28-02-2010, 14:01 | ЕКАТЕРИН ДОНЧЕВ

За първи път в историята журналист ще бъде канонизиран за светец.

Името му е Мануел Лосано Гаридо от Линарес, Южна Испания.

Миналия уикенд Епископ Рамон дел Ойо Лопес обяви, че Държавният секретариат на Ватикана е назначил дата за беатификацията (обявяването му за блажен) на журналиста - 12 юни. Тя  ще стане в родния му град.

Добродетелите на Лосано Гаридо се свързват повече с духовната му енергия и сила пред болката на страданието, отколкото работата му като журналист. През 1942 г. той се разболява от спондилит - възпаление на прешлените на гръбначния стълб. Това го приковава на инвалидна количка до края на живота му. Когато дясната му ръка се парализира, той започва да пише с лявата. След като не може да движи и нея, той започва да диктува. През 1962 година, десет години преди смъртта си, губи и зрението си, но не и чувството си за хумор.

През 72-ра Лосано Гаридо излекува с молитвата двегодишно дете, болно от полиорганна недостатъчност – начин, необясним за науката. 
През декември миналата година папа Бенедикт XVI официално призна чудото, приписвано на молитвите на журналиста.

Архив Варна | 28-02-2010, 13:12 | varnautre

Представители на регионални ромски неправителствени организации поставиха проблемите си пред областния управител в Добрич Желязко Желязков.

Те връчиха протестно писмо, което е адресирано до местните народните представители. 

Ромите в областта протестират срещу промените в Закона за здравно осигуряване. Те настояват за отмяна на предвидените в Закона глоби, както и за отпадане на забраната за пътуване в чужбина при неплатени здравни осигуровки и липса на европейска здравна карта.

"90 %  от ромите в региона са трайно безработни и едва оцеляват. Това не им дава възможност да плащат стария размер на здравните осигуровки, а промените в закона не само са увеличили този размер, но и предвиждат драстични глоби, които ромите няма да могат да заплатят" - се казва в писмото.

Губернаторът бе запознат, че алтернативата за оцеляване на голяма част от ромското население е като работи в чужбина. Те изразиха готовност на протестни действия в случай, че до края на март поставените искания не бъдат удовлетворени.

Архив Варна | 28-02-2010, 13:02 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Бейхадин Бейхадинов от ловно-рибарската дружинка в село Божурово бе удостоен с приза на Сдружение "Ловно-рибарско дружество - Добрич" за най-добър ловец на 2009 година.

Това стана по време на годишната ловна вечеринка на ловците в Добрич, на която присъстваха председателят на Националния съюз на ловците и риболовците в България инж. Иван Петков и кметът на община Добрич Детелина Николова. През миналата година Бейхадинов, който е председател на местната ловна дружинка, е отстрелял 9 чакала.

Туризъм | 28-02-2010, 12:53 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Властите в Хавай отмениха предупреждението за цунами.

Първите вълни след земетресението в Чили, достигнаха бреговете на островите. До момента няма данни за жертви и материални щети. Още в събота хиляди жители на родния щат на американския президент Барак Обама се подготвяха за вълните, вследствие земетресението. Беше пусната и сирената за цунами, което не бе правено от 16 години.

Вълните достигнаха Япония и Русия. За щастие обаче те не са високи, както се очакваше, че могат да стигнат до три метра. В началото са били от 10 до 30 сантиметра и едва по-късно стигнаха височина само 80 сантиметра. Властите в Токио обаче не рискуват - четвърт милион домакинства бяха евакуирани, а населението бе предупредено със сирени. Спрени са влакове, а някои от магистралите остават затворени. Преди 50 години, когато отново имаше силно земетресение в Чили, вълни цунами убиха 140 души. Тогава трусът в южноамериканската държава е бил 9.5 по Рихтер.

Отливът по автралийския източен бряг отслаби заплахата от цунами. Въпреки това властите предупреждават хората да избягват бреговете на океана.

Чили беше разтресена от земетресение 8.8 по Рихтер в събота. Официално не е съобщен точният брой на жертвите. До този момент те са над 300. Обявено е извънредно положение. Разпоредена е евакуация на хората от по-ниските части на страната, заради опасността от големи вълни.

Новините | 28-02-2010, 12:32 | varnautre

24-годишен младеж загина при тежка катастрофа по пътя Балчик-Каварна, съобщиха днес от областната дирекция на МВР в Добрич.

Инцидентът е станал в сутрешните часове на вчерашния ден. Около 8.40 часа в РУ на МВР Каварна е бил получен сигнал за настъпило пътно-транспортното произшествие. На място е установено, че 24-годишния водач на лекия автомобил “Ланчия Делта”, управлявайки МПС е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал във “Фадрома”, управлявана от 35-годишен водач. В резултат на катастрофата лекия автомобил се е запалил и е изгорял напълно. Трупът на младежа е изпратен за аутопсия. Водачът на фадромата е настанен в МБАЛ - Каварна. Той е без опасност за живота, а по случая е образувано досъдебно производство.

Архив Варна | 28-02-2010, 11:11 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Три златни и едно бронзово отличие спечелиха домакините в предпоследния ден на Зимните игри във Ванкувър.

Така Канада убедително повежда в общата класация по медали с 13 златни, 7 сребърни и 5 бронзови.

Във финалните серии на паралелния гигантски слалом в сноуборда Джеси-Джей Андерсън от Канада заслужено завоюва златния медал. Вторият му старт бе невероятно чист и бърз и финишира с преднина от 0.35 секунди пред Банямин Карл от Австрия, който спечели сребърния медал. Матийо Бозето от Франция остана на трето място.

В дисциплината отборно преследване на бързото бягане с кънки Канада завоюва втория си златен медал за деня. В състав Матийо Жиру, Лукас Маковски и Дени Морисън канадците се наложиха на финала над отбора на САЩ с време 3:41.37. Американците изостанаха на 0.21 секунди и се задоволиха със сребърните медали. В двубой за бронзовите медали отборът на Холандия, воден от легендата Свен Крамер, се наложи над Норвегия, като постави олимпийски рекорд с резултата си 3:39.95.

Третият златен медал за домакините дойде в стартовете по кърлинг за мъже. Отборът на Канада надделя във финалния мач над този на Норвегия и донесе 13-ото злато за страната си на Игрите във Ванкувър. По-рано през деня Швейцария спечели бронзовия медал, след като се наложи с 5:4 над Швеция.

В стартовете на четириместния бобслей Канада достигна бронзовото отличие, като финишира за време 3:24.85 мин. Само с 1 стотна по-бързи се наредиха германците, който останаха на второ място. Олимпийска титка в четириместния боб спечели отборът на САЩ, след като успя да постигне най-добро време от 3:24.46 мин.

Освен сребро в четириместния боб през 15-я ден на Игрите Германия завоюва и златен медал в стартовете от отборно преследване на кънки бягане за жени. Германките в състав Даниела Аншуц, Стефани Бекерт и Катрин Матшерод защитиха титлата си от Торино 2006, след като на финала изпревариха с две стотни своите съпернички от Япония. Бронзовите медали останаха за полякините, които в директния сблъсък със САЩ, се наложиха с време 3 минути, 3.73 секунди.

След бронзовото отличие в кънки бягането Полша завоюва златен медал в маратонското ски бягане на 30 км. за жени. 27-годишната Юстина Ковалчик финишира за време 1 час, 30 минути, 33,7 секунди и остави зад себе си само на 3 стотни Марит Бьорген от Норвегия, която се задоволи със сребърния медал. Финландката Айно Кайса Сааринен спечели бронзовото отличие, финиширайки на минута и 5 секунди след победителката.

В последния старт от олимпийската програма на ски-алпийските дисциплини - слалом за мъже - Джулиано Рацоли от Италия завоюва златния медал, като финишира за време 1:39.32 мин. Втори в слалома остана Ивица Костелич (Хърватия), а бронзото отличие остана за Андре Мюрер от Швеция.

Двамата български представителя Стефан Георгиев и Килиан Албрехт се представиха отлично и влязоха в първите 25. Състезаващият се за България австриец Килиан Албрехт завърши на 20-о място в крайното класиране, а Стефан Георгиев зае 25-о място с общо време с 1:43.92 минута.

В последния финал за деня Финландия надделя над Словакия с 5:3 и завоюва бронзовото отличие в мъжкия хокей на лед. Големият финал между САЩ и Канада ще се проведе на днес, 28 февруари, от 22:00 часа българско време.

Архив Варна | 28-02-2010, 10:47 | varnautre

Тя е донор и то професионален. Не е герой от новините, макар че е причина 5 деца да дойдат на този свят и да радват своите родители. Две от тях са нейни. Другите три обаче са родени в семейства, които тя не познава. Затова не иска да излезе от анонимност, нито да бъде снимана. Това, което прави, е на ръба на закона.

От няколко години Стефка е донор на яйцеклетки. Затова тя получава добри пари.  Навреме е имала шанса да влезе в един бизнес, който със сигурност в бъдеще ще даде хляб и на много други жени. Макар и незаконно, защото въпросът все още не е уреден в нормативната уредба у нас. За разлика от други страни.

Според специалистите в България вече има черен пазар за яйцеклетки. Защото са нужни, а законът не позволява да се плаща за тях. В наредба 28 за асистираната репродукция от 20 юни 2007 г. е "недопустимо да се оказва натиск или предлага облага върху потенциалните донори на яйцеклетки от страна на медицински персонал, потенциални рецепиенти, близки и роднини на донора".
Стотици жени обаче са готови да броят каквато и да е сума, само и само да се сдобият с желаното дете. За много от тях биологичният часовник тиктака все по-тихо. Други пък са млади, но вече са чули тежката дума на лекарите, че нямат годни яйцеклетки, за да създадат собствено поколение.

Те нямат време да чакат някой да се сети, че в България има нужда от дарения на яйцеклетки. Всъщност няма и смисъл да чакат, защото евентуалните донори, няма откъде да чуят или да прочетат за това. У нас периодично се правят акции, но само за даряване на кръв. В национален ефир дори върви клип за нуждата от попълване на кръвната банка. Всички медии пък тръбят, когато бъдат дарени бъбреци, черен дроб, сърце или друг орган от болен в мозъчна смърт.

Никой обаче публично не говори, че резервът за яйцеклетки е празен. Няма и кампания, която да призовава жените да дарят доброволно и безвъзмездно яйцеклетка, за да се роди още едно българче.

Кръвта е нужна ежедневно за всякакви болни. Донорството на бъбреци, сърце, черен дроб би помогнало на 1000 чакащи пациенти. Яйцеклетките обаче са нужни на десетки хиляди жени. Експертите са сметнали, че в България има 250 хиляди семейни двойки, които имат репродуктивни проблеми. Според тях, една четвърт от жените биха забременели, ако получат годни яйцеклетки от други жени. След оплождане със сперма от собствения съпруг или друг донор, яйцеклетката се връща в нея и тя може да износи и роди свое дете. Това означава, че по груби сметки между 30 и 50 хил. жени се нуждаят от донори на яйцеклетки.

Колко са трансплантациите на яйцеклетки би трябвало да знаят чиновниците в здравното министерство, но официални данни няма.
Очевидно е, обаче че донорите са крайно недостатъчни, защото броят на семействата с репродуктивни проблеми не намалява. А от години насам всяко правителство изтъква като проблем на държавата отрицателния прираст. Никой не говори как може да се помогне той да бъде решен - с добре премерена информационна кампания и с промени в законодателството. Затова пък форумите на специализираните сайтове гъмжат от болката на тези жени. Там те обсъждат какво трябва да свършат депутатите и министъра. Но няма кой да прочете мненията им.

Например, според наредба 28, за да бъде една жена донор, тя трябва да бъде между 18 и 34 г., с поне едно живородено дете и да отговаря на много здравословни изисквания. Интернет потребителите обаче недоумяват защо е поставена тази възрастова граница и каква връзка има собствените деца с даряването на яйцеклетки.

Потенциалният донор се подлага на множество изследвания. В продължение на няколко дни чрез  инжекции се стимулира производството на яйцеклетки от организма, след което те се изваждат и се замразяват в банката на съответното здравно заведение.
Методът за стимулация и за изваждане на клетките не е особено приятен за жената, нито съвършено безопасен, признават лекари. Той не е като кръводаряването, което приключва за 20 минути. Нито като при даряването на сперма, съчетаващ полезното с приятното. Изисква се подготовка и търпение и малко късмет.

Жената, която очаква заветната яйцеклетка, може да получи информация за цвят на кожата, на очите, за етническата принадлежност, образованието и дори ръста на донора.

Но толкова - двете жени остават анонимни една за друга. Освен ако сестра не дарява на сестра.

Дори и тези случаи са малко. Лекари броят на пръстите на едната си ръка доброволни и безвъзмездни донорства. И пациенти, и медици признават, че спасението е в плащането.

В България въпросната Наредба го забранява категорично. Но пък има вратичка - че болницата може да компенсира донора с пари за пътни, пропуснати ползи, дневни, за дискомфорт и болка и т.н. Тези "компенсации" в България са по 2 000 лв. Плаща ги реципиентката и то с желание, ако има късмета да си намери донор. Често жените са готови да увеличат сумата и то значително. Но и така донори не се намират лесно. Според много нуждаещи се жени, липсва публична информация за условията и начините да се стане донор.

Формалната законова преграда за плащането поставя многобройните ин-витро клиники и центрове в деликатната ситуация да се чудят как да рекламират търсенето на донори. Само "Майчин дом" - Варна е публикувал в сайта си, че компенсират с 2 000 лв. евентуалните донори, макар че плащат всички.

Приблизителните сметки показват, че вече става дума за пазар на яйцеклетки. Ако се приеме, че тарифата за донорките е 2 бона, а тя в България е толкова, то в този пазар ще се въртят десетки милиони левове. "Повечето от жените с репродуктивни проблеми са готови да си плащат, но няма кой да вземе парите. Просто едни 30-40 млн. лв. са на земята и няма кой да ги вземе", коментират лекари. Известен шуменски гинеколог направо каза: "Моля да ме извините за грубия пример, но това е като проституцията. Правим се, че я няма, защото е забранена, но я има и си има ценоразпис".

Нашата героиня Стефка става донор за пръв път преди 2 години. Тогава тя е на 28 години,  с две собствени деца - на 3 и 5 години. Живее  в Шумен, работи като сервитьорка в механа. Изглежда добре, блондинка, завършила е средно образование, спортувала е. През 2008 г. се подлага на стимулация, за да помогне на своя колежка и й става донор. Получава 1 400 лв. от болницата. Скоро след това я съкращават. Изследванията, които си прави, я определят като качествен донор и след 4 месеца тя повтаря упражнението. Вече е принудена от безработицата. Няма и представа на кого е помогнала с взетия от нея материал. В семейния бюджет обаче са влезли още 2 000 лева, които осигуряват прилично съществуване за следващите няколко месеца на семейството. В началото на 2009 г. заминава за Гърция. Работи около Атина. Възрастната жена, при която слугува, споделя, че внучката й не може да има деца. Стефка бързо влиза в проблема и срещу 1 500 евро става донор за трети път.

Шуменки стават сурогатни майки в Гърция

"Поне десетина жени от Шуменско и Търговищко са ставали сурогатни майки В Гърция през последната една година", призна известен шуменски гинеколог. Според него тарифата била между 10 и 15 хил. евро. Гръцкият закон бил доста плъзгав и давал възможност да се печели от износването на плода от сурогатна майка. "Интересното е, че в повечето случаи гъркините търсят сурогатна майка не защото имат здравословен проблем, а защото не искат да губят 9 месеца в бременност заради кариерата или за да не си развалят фигурата. И разбира се, защото могат да си го позволят финансово", обясни шуменският лекар, позовавайки се на разказите на жените.

"Между 1 300 и 1 500 евро се плаща на черно в Гърция за донори на яйцеклетки. Проблемът тук е като в България. Много желаещи и малко донори", обясни за "Твоят ден" от Атина д-р Елена Варчева от клиниката "Литера" в гръцката столица. Тя разказа, че българки, румънки, македонки и молдовки най-често се съгласявали на процедурата.

"В Русия платеното дарителство и сурогатството е отдавна решен въпрос", заявиха от пресцентъра на Областната болница в Екатерининбург. Цената била 1 000 долара за донорите на яйцеклетки. "Всяка болница, която се занимава с асистирана репродукция има своя банка с дарители и работи с тях. Това много ни улеснява, защото изследванията се правят веднъж, ние познаваме жените, те са проверени и не създават проблеми. Терминът "професионален донор" е отдавна въведен при нас. Въпреки това, не бихме казали, че са достатъчни", посочиха от руската болница.

5 000 долара е цената за платен донор на яйцеклетки в САЩ, сочи проучване на "Твоят ден". Цената е твърда и законна. Семейството, което се нуждае от клетките има право да избере донора, измежду няколко варианта.

В Турция донорството на яйцеклетки е забранено, както е в повечето страни от мюсюлманския свят. Във Великобритания платеното даряване на клетки също е забранено от закона. Там евентуален донор може да бъде подпомогнат финансово, но с не повече от 250 англиски лири.
 

Д-р Иван Козовски: Донорството да стане платено

Сурогатството също да стане законно у нас, предлага бившият депутат

Проф. Иван Козовски е на 62 г. Завършил е медицина в Хумболдовия университет в Берлин. Започнал е работа като ординатор в болинцата в Айтос и стига до завеждащ катедра в Медицинския университет във Варна. Има 40-годишна практика като акушер-гинеколог. Сега е шеф на Центъра за асистирана репродукция "Варна".

Бил е общински съветник във Варна и депутат в 39-то Народно събрание. Член на парламентарната комисия по здравеопазване и на комисията по правата на човека.

Женен, има син и двама внуци.

- Г-н Козовски, Вие сте един от специалистите, които настояват за доста радикални промени в законодателството, свързани с асистираната репродукция. Какво точно предлагате?
- Проблемът е повече от ясен и той не е от вчера. Десетки хиляди семейства са с репродуктивни проблеми. Тези хора се чудят откъде и как да започнат да решават този проблем. Всичко това струва много нерви, време и не на последно място - пари. Те се чудят какво да предприемат. Много голям брой, хиляди жени, могат да забременеят, ако има качествени яйцеклетки, които някой да им дари. Но никой не дарява и то по ред причини - слаба информираност, страх от евентуални последствия, липса на мотивираност.
Затова, така както е в ред страни по света, това трябва да има своето законово решение. За съжаление, досега държавата не прояви воля да го реши.

- Какво точно смятате, че трябва да се направи?
- Донорството на яйцеклетки трябва да стане платено. Недвусмислено. На форум в Бургас миналата година аз много категорично заявих това пред нашата медицинска общност. Това би решило много от проблемите. Да бъде прозрачно изяснено кое колко струва, да се платят данъците, да няма нищо тайно, което сега изправя много от центровете за астирана репродукция в деликатна ситуация.

- Каква е практиката сега?
- Сега също се плаща, защото няма друг начин. Плащаме за донори на сперма, например. По 100 лв. За яйцеклетките също. Законът дава една вратичка - компенсации за загубено време, за дневни, пътни и т.н. И болниците се възползват от това, но не е редно. Така не можем да стигнем до много потенциални дарители, които не могат да разберат за какво точно става дума. Трябва да бъде ясно и точно записано. В САЩ и Русия, да речем, не са по-глупави от нас. Там нещата са регламентирани и са платени.

- Сурогатното майчинство там също е разрешено от закона, за разлика от България.
- Така е. Трябва да призная, че аз също правя сурогатство. И никой не може да ме упрекне в това. Двете майки се споразумяват за условията, две сестри да речем. Ние не участваме в това, но има едно новородено детенце като резултат. Според мен това е важното, в условията на демографската криза у нас.

- Вие бяхте и депутат, защо не опитахте да предложите законодателни промени тогава?
- Опитах, но не успях. Нямаше политическа воля да се реши този проблем. А той трябва да бъде решен, и то колкото може по-скоро. Иначе в България има прекрасни специалисти, които могат да помогнат на хиляди хора. Не трябва да ги държим с вързани ръце.

*Материалите са отпечатани в броя от 25.02.2010 година на вестник "Твоят ден" - регионално приложение на вестниците "24 часа" и "Труд" за Шумен, Търговище и Разград

Архив Варна | 28-02-2010, 09:57 | ВЕНЦИСЛАВ ВЕНКОВ, вестник "Твоят ден"*

Албената. Така викахме на тогавашния експрес до София. Никога не го възприемахме като влак идващ от столицата, а само като заминаващ за там. По него време, имам предвид осемдесетте, на гарата се събираше толкова много народ, сякаш цял Добрич се готвеше за малка революция, вложена в едно нощно пътуване. Нямаше ги частните автобуси, дори ходенето с кола на умопомрачителните 500 километра бе асоциирано с излизане зад граница.

Албената беше връзката с центъра

На пътниците, които биваха изпращани, се гледаше с особено внимание: като късметлии, като вече развити и оформени личности, готови да посетят столицата. Една нощ ги делеше от големия град, от събитията там и от начина на живот. Нощ, през която влакът прекосяваше цяла България. И докато пътниците спят, той ще ги люля в железните си прегръдки до момента на пристигането сутринта. И сякаш пътуването е било сън – от дълбокия североизток вдигаш глава в центъра на България – София.

Дали защото бях дете, или и другите гледаха на тази композиция с особена вид гордост, този влак захрани миналото ми с онази характерна авантюристична нотка, в която пътят напред и нагоре винаги се свързва с нещо забележително.

Не само че израснах в Добрич. Част от детството ми мина на улица „Железничарска” – първата успоредна над линиите в града. Там, при баба и дядо, край линиите и вагоните,

появата на Албената се символизираше с идването на бялата лястовица

Естествено, че не беше като пътническите и товарните влакове. Напрежението, багажа, хората – спомням си тези моменти – лицата обърнати към релсите. Ето, влакът идва от Кардам. Около двайсет минути престой – цигара за възрастните, последни прегръдки, багажът, и свирката се чува. Влакът бавно тръгва. Животът – променя се особено много за тези, които тръгват към София. Бяхме сигурни в това.
Днес е 28 февруари 2010 година. Минали са толкова години от онова време.

Албената вече не е онова, което беше

И сигурно щеше да си остане поредната оглозгана ябълка от една бивша гордост, ако влакът не се превърна в ковчег преди две години. Роднините, познатите, дори съгражданите на жертвите не гледат на влака като на грандиозно събитие. Тракането на колелата отброява миговете без любимите същества. Вече нищо не е както преди. Дори гарата, коловозите. Днес там почти няма вагони. Избуяла е трева, сградите се крепят на спомените на хората. Идващите и отиващите си композиции минават бавно, стъпват едва-едва по релсите. Появата на новите мотриси – модерни, луксозни – пасва на околността като обещание на надъхан политик преди избори. Тръгне ли си от гарата лъскавата мотриса, всичко си остава като преди.

Албената – сега тя се споменава в статистиката с черно мастило

Има много тъга. Повече, отколкото думите могат да нарисуват или една камера може да покаже в новините. Разплакана майка, наведени очи, примирение със съдебната система, със състоянието на влаковете и отношението ни към живота. Защо стана така? Никой няма да ни кажа? Сигурно ние най-добре си знаем. Влаковете, катастрофите, корупцията – замислете се, накъде върви нашият влак сега? Обикаляме ли го с нетърпение и чака ме ли будни да пристигнем на централната гара в столицата на нашето щастие. Докато отчаяно се мъчим да се борим за по-добро купе в местата на живота, някак между другото пропускаме най-важното: че не мястото е най-важно, а чувството, което оставяме след себе си. Не е ли приятно да има кой да ни помаха от перона. Сега тези майки, бащи, сестри и братя стоят тъжно в църквата и със свещ огряват пътя на своята молитва.

Албената – знаете защо се казва така. Земите на Йовков, браздата на неговото творчество, паметта на нашата история. Йовков – и днес трябва да има кой да разкаже тази тъжна история. Ако пък не може – поне да запомним, че добрите спомени са печата на нашето детство, а лошите – те трябва да са обратния ни билет към доброто.

Поклон пред паметта на жертвите!   

Архив Варна | 28-02-2010, 09:46 | МАРИАН ЖЕЛЕВ