Правителството, което си отиде днес, беше безспорно най-арогантният, самозабравен и некомпетентен комплект от хора, които досега са си въобразявали, че могат да управляват. Може би всеки от тях сам по себе си в живота не е лош човек. На прощаване дори Орешарски прояви чувство за хумор с това „рано е да се каже“ КОЙ? предложи Пеевски. Двете партиите, които официално подкрепяха кабинета, сигурно също обединяват и свестни хора. И въпреки всичко, в комбинация те станаха отблъскващи с наглостта си и с агресивното си незачитане на елементарните изисквания на морала и доброто възпитание.

Последните решения на министрите в оставка са откровено човекомразки – премахване на ТЕЛК за психично болни, например. Не вярвам да има далавера или намеса на мафията в това решение. Просто на тях им стана втора природа ако могат да направят нещо мръсно и гадно, да го направят. Защо и как стана така? Дали този „разцвет“ на канализираната злонамереност има нещо общо с решението от началото на мандата да издигнеш за говорители в своя защита лица като Шамара и Нина Гергова, а протестиращите граждани да обявиш за лумпенизирани платени соросоиди? Дали съзнанието, че си нежелан, и стресът да се измъкваш през задни входове и кофи за боклук не те озлобява и настройва срещу всичко що е толерантно, разумно, мъдро, човечно? Факт е обаче – презрението към най-простите прояви на чест и достойнство стигнаха дотам, че мандатоносителят Станишев дори не си направи труда да присъства в парламента при гласуването на оставката на собствената му креатура.

И за всичко казано по-горе, мисля, че на тази коалиция и това правителство ние дължим една голяма благодарност.

Защото в омерзението от цялата свинщина, започнала още преди издигането на Пеевски с „Ни сйе праете“ и „Боли ли като ви вадят зъбките?“, хората се амбицираха да защитават смисъла и добротата в себе си. Защото докато ги наричаха презрително протестъри и ги обиждаха по всякакъв възможен начин, гражданите решиха, че могат да устоят, ще устоят и в крайна сметка го направиха. Защото дори след като протестът беше обявен за мъртъв и погребан, решението за застрояване на Карадере светкавично подпали искрата и гражданите разбраха силата си. Защото видяхме, че можем да се самоорганизираме и да си помагаме, когато държавата е абдикирала в някой тъмен ъгъл, както се случи във Варна. Защото оттук нататък никой няма да може да наглее свободно, вярвайки, че е недосегаем за гнева на обществото. Защото лъсна мръсното лойно шкембе на кулоарните кукловоди, а и много други хора покрай тях показаха истинските си лица. Защото се разпаднаха задкулисни империи, а някои си платиха за кефа да карат автобуси с неразбиращи изобщо какво става хора, за да се целуват публично и да се кълнат във вечна дружба помежду си.

От снощи се чуват всякакви предупреждения, че оставката сама по себе си не е повод за радост, защото тепърва има много какво да се прави, за да се разглоби старият модел. Аз пък съм оптимист и мисля, че новото начало е вече сложено. Години наред мечтаното ново начало, наречено зараждане на гражданско общество.