Мале колко сме морални и колко лесно заемаме позицията на възвишен съдник! Просто няма такива като нас. Цъкахме предпазливо с език, когато Протестната мрежа си сложи главата в торбата като подаде до прокуратурата сигнал срещу Цветан Василев, Пеевски и Бареков. А днес, няма и половин час след като гръмна новината за акцията в сградата на КТБ, започнаха да се появяват сърдити сигнали: „Прокуратурата се използва като оръдие за саморазправа, ерго протестърите са виновни, защото с действията си позволяват на различни групировки от задкулисието да ги използват във войната помежду си“.

Не съм народо-психолог и нямам представа откъде идва това перманентно кисело недоволство от света, както и отрицанието на всяко действие. Като че ли животът е пълен с надменни интелектуалци, които се имат за прекалено чисти и възвишени да си мръднат пръста. Свободна страна сме /така, де/, всеки има право да заема позата на паметник на честта и девствеността, но хайде нека спрат да оплюват тези, дето не се имат за толкова идеални и се бъхтят да променят нещо, макар и на моменти усилията им да изглеждат обречени.

Една година точно се наслушахме как протестите се самоунищожили от прекалена артистичност. Как протестите позволили на ГЕРБ да ги яхне. Как РБ се продали и всеки момент ще се разпаднат. Как Протестната мрежа били самовлюбени и предприемали самоцелни действия. Как ранобудните студенти били няколко на брой нехранимайковци. Как от никого нищо не зависи и всичко е безсмислено. И как не бива в никакъв случай да се боядисват паметници.

Слава богу, цялото това надуто критикарство не накара някои хора да се откажат. И ето – правителството е пред падане; задкулисието се хвана за гушите, спецчастите тарашат офисите на Мустака. Ако някой твърди, че всичко това щеше да се случи без непрекъснатия натиск от страна на една мрежа от активни граждани, не му вярвайте, че сам си вярва. Това е само поредна опорна точка. Но когато някой застане в позата на лют моралист и започне публично да се гнуси от каквото и да било политическо действие, той – за съжаление – вероятно е искрен. И затова тия вечни киселици са не само по-дразнещи от обикновените пропагандатори, но и по-опасни. Защото ако някой им се върже, трябва цял живот да си прекара в това да пуска злъчни коментари, докато седи, забил нос в кофа евтина водка.