Гледах вчера вечерта следизборните студия, гледах и не вярвах на ушите си. До болка познатите социологически врачки Андрей, Кольо, Тончев и сие бяха на път да получат внезапен инфаркт, инсулт или друга тежка и внезапна болест(не че им я пожелавам де) 

Не че пък се случи нещо кой знае колко неочаквано – лъсна лъжата на социолозите, добре подплатена от мръсните червени милиони. Един месец Галъп, малъп и сови някакви облъчваха народа с познатото заклинание: хората не искат ГЕРБ на власт, БСП печели заради социалния си пакет, гражданите се отърсили от страха и подкрепили социалните мерки. 

Те до толкова харесаха социалния пакет, че подкрепиха наистина червените – предимно циганите в ромските гета. До такава степен се отърсиха от страха, че един от работниците на Ковачки призна пред скрита камера за гадната заповед на Станишев към миньорите – или гласуваш с бюлетина номер 15 или те уволняват.

И настана сеч за позитанските шмекери. Избирателят им заби такъв як шут в задника, в сравнение с който побоят през 2009-та бледнее. Те използваха всички ресурси на властта, мачкаха, биеха, унижаваха и изядоха дървото. И днес Тончев от Сова ми бръщолеви, че нямало как да хванат провала на БСП – няма как като си взел от кинтите на Серж и Моника. В случая е редно да похвалим реформаторите и Бареков за достойния им резултат. 

Ако единият се появи на сцената с гръм и трясък и даде заявка за сериозно участие в политическия живот на страната, то реформаторите възкръснаха от пепелта и демонстрираха, че солидното им присъствие в София и големите градове все още е реалност – особено важен знак предвид предстоящите местни избори през есента на другата година. 

Когато е напълно възможно дясното ветрило да спечели почти навсякъде кметските места и мнозинствата в общинските съвети. Но за да се случи това десните лидери трябва да си говорят, с чиста съвест можем да кажем, че първите стъпки в желаната посока са направени.

Но е редно да бъдат направени стъпки и в една друга посока: бойкотирането на двете пишман национални телевизии, канещи проститутките на всяка власт – придворните социолози, за които споменахме по-горе. Народът е казал: не е луд този който яде зелника, а онзи който му го дава. Не са виновни Кольо и Андрей че са подкупни и продажни слуги на червените безродници, вината е в началниците на телевизиите, спускащи на подчинените си директиви кои социолози и коментатори задължително да присъстват в следизборните студия.

Пак казвам: не е проблемът в клетите фенове на ЦСКА, че купуват акции – от тях се иска да подкрепят отбора. Проблемът е в Сашо Апашо, че гради пирамида с цел лично облагодетелстване. Същото е и в сферата на телевизионната публицистика – когато от екрана спрат да ни облъчват обичайните и популярни врачки – слуги на „Позитано“ 20 – тогава може малко да отлепим от дъното по свобода на медиите и словото, на което се намираме в момента.

И Райчев вчера ще ми вика: „Спокойно, другари! Всичко е наред – БСП и ДПС имат повече гласове от десницата!“ Да, ама не! Като гледам последните резултати май властта ще се задоволи във 7 от 17-те места отредени ни в европарламента.

Не знам как „Галъп“ не видяха данните. Четох вчера експертът в сферата на политическия маркетинг – Красен Кралев, който на база екзит пол в 19ч. позна мандатите така както са в момента. А уж не е социолог – значи социолозите или са тъпи или са продажни. И в двата случая не стават за това, с което са се захванали.