Финансовият министър казва, че кога ще вземе нов заем зависи от състоянието на световните пазари. Иначе казано, ни уведомява нас, които ще плащаме дълга, че трябва да следим борсите, и щом конюнктурата стане благоприятна, да сме наясно, че касовият апарат вече щрака, за да фиксира левчетата, които всеки, от стареца до пеленачето, почва да дължи. Стотиците, хилядите левчета... Мимоходом идва и обяснението за какво ще идат взетите пари. Сметката надхвърля и най-мащабните ни представи. Впрочем, хубаво е да кажем, че към днешния ден тази сметка отива общо на 4,4 милиарда – повече от най-смелите мечти на кабинета от миналото лято.

Нито стотинка от тези милиарди не отива за инвестиционни проекти, нито пък за осигуряване на реформи в икономиката. Нещо повече, дори за любимата мантра на управляващите, “реиндустриализацията”, не е предвидено да се харчи. С други думи, смятаме да ги изядем, докато разчитаме преди това те да не ги излапат.

Помним милиардния заем, който същото правителство тегли миналото лято, и протестите тогава. Сега, дори преди да са довели петното, шамара и гергова да контрапротестират, вече ни облъчват с посланието, че съдбата на децата ни зависи от състоянието на световните пазари. Наистина, приказката, че каквото и да ти говорят става въпрос за пари, е очевидно вярна. В случая – за милиарди, които ще имаме да плащаме, ако си мълчим.