Пациентите искат оставката на здравната министърка. По няколко повода, но основната причина  е, че на всички стана ясно, че тази министърка не просто не се справя, а е направо опасна за здравето. Тя от своя страна отговаря, координирано с касата, с обичайния рефрен: няма пари, няма, няма, няма! Впрочем, пациентите казват, че над 70 процента /три четвърти!/ от разходите по лечението ги плаща самият болен. В същото време, ама дословно в същото време, хиперсоциалното правителство дава нови шест милиона отгоре, за да поддържа петдесетина малки болници. Няма, няма, няма!

И какво става? Процедурите и материалите болните си ги плащат /както плащат “избор на екип”,  такса за що-годе нормален престой в що-годе човешки условия, разликата в цената на реимбурсираните медикаменти и т.н./. Здравноосигурителната вноска си остава най-ниската, и никой дори не си представя, че въпросното хиперсоциално правителство ще намери капчица воля да започне разговор на тази тема. Тези ниски вноски ги внасят далеч-далеч по-малко от половината здравноосигурени – другите или не подлежат по някакви причини, или просто не си плащат. Не сме забелязали министърката дори да е намекнала, че ще обсъжда начин да възстанови поне малко справедливостта, та който не си плаща, да бъде накаран да допринася на обществото по някакъв друг начин. В резултат – няма, няма, няма! И болници, които съществуват заради няколко десетки пациенти /ама буквално/ получават допълнителни милиони, за да поддържат отдавна деквалифицирания си персонал и отдавна овехтялата си база. Да не забравяме, и за да помпат егото на властта, че няма да допусне затварянето на болницата в … въпросното горнонанадолно.

Затова исканата оставка не е приумица или случайност. Резултат е на неприемане не просто на поведението, а на цялостния възглед и концепция на министърката. Е, ако пациентските искания продължават, сигурно трябва да очакваме един светкавичен контрапротест на особено здрави шамари и петна, които да настояват да й бъде даден шанс...