На 20 април 2022 г. се навършват 146 години от избухването на Априлското въстание /20 април 1876 г/. Оценявано в историографията като връх, в българското националноосвободително движение то представлява повратен момент, който предпоставя и последвалата Освободителна война от 1877-1878 г.

Априлското въстание обхваща широк ареал от българското землище, в него се включват дейци с различни професии, хора от различни социални прослойки на възрожденското ни общество – учители, търговци, свещеници, занаятчии, земеделци и пр. Вдъхновени от общата цел те впрягат своя наличен потенциал и се изправят срещу вековния поробител. В аспекта на тези драматични събития попада и Горноджумайският край, който представлява неразделна част от българската етническа територия. И тук се създава революционен комитет, с първи наченки на съществуване от 1872 г., който приобщава Горноджумайско към кипящите общобългарски усилия за подготовка и провеждане на въстание през 1876 г. Реално революционните центрове в Джумайско са два - с. Рила /дн. Гр. Рила/, където функционира работилница за направата и поправката на оръжие /пушки, револвери, саби, ножове и пр./ и самият град Г. Джумая. В общото комитетско ръководство влизат даскалите – Арсени Костенцев, Константин Босилков и Мите Марков от Г. Джумая, а от с. Рила – учителят Петър Рафаилов и чорбаджията Петре. На комитета симпатизират и някои от заможните българи като Георги Чапрашиков, Георги Мициев, Коте Чорбаджигошев. В резултат на активната работа, най-вече на споменатите дейци, местната революционна мрежа се разраства и обхваща селата Лешко, Падеш, Бистрица, Сърбиново /дн. Брежани/, Кресна /дн. Гр. Кресна/. В следствие на извършено предателство през пролетта на 1876 г. в с. Падеш, изградената стройна революционна структура е разрушена. До въоръжено надигане и въстанически действия на се достига. Независимо от това обстоятелство и Горноджумайският край, и конкретно самият град Горна Джумая, дава две свидни жертви в Априлските събития от 1876 г. – Георги Измирлиев - Македончето, обесен на 28 май 1876 г. в гр. Горна Оряховица, и учителят Мите Марков – обесен на моста на р. Бистрица, през м. октомври 1876 г. Поклон пред паметта на героите!

/Източник: РИМ Благоевград/