Тази година се навършват 145 години от Априлското въстание. Затова през този месец ще ви запознаем с част от героите, дали живота си за лелеяната българска свобода.

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. Във Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков.

Георги Апостолов е роден е през юни 1853 г. в семейството на богат търговец на абаджийска стока и откупвач на натуралния десятък от Ески Заара. Завършва училище в родния си град. Бил е счетоводител в търговска кантора и търговец.

Член на Старозагорския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). След неуспеха му избягва в Румъния.

През есента на 1876 г. участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен е за помощник-апостол на Стоян Заимов в Трети Врачански революционен окръг.

През пролетта на 1876 г. с Никола Обретенов решават да се върнат в Румъния, за да организират чета, която при избухване на въстанието да донесе оръжие във Враца. Под командването на Христо Ботев, четата слиза на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. Секретар на четата.

След смъртта на Христо Ботев повежда част от четниците. Пада убит в сражение в местността „Рашов дол“ на 21 май 1876 г. край село Лютиброд, Врачанско.

Никола Ангелов Славков е български революционер, общественик и политик. Роден е и учи в Свищов. Емигрира в Сърбия и оттам Русия. В Одеса се среща с Христо Ботев. Член на БРЦК, през есента на 1875 участва в Гюргевския революционен комитет при подготовката на Априлското въстание. Заедно с Никола Обретенов са определени за апостоли на V Софийски революционен окръг. През януари 1876 г., при опит да достигне София е заловен след предателство в Орханийско. Руско-Турската освободителна война го заварва в затвора. Служи като преводач по време на войната.

След Освобождението е секретар на русенския полицай-мейстер, чиновник за особени поръчки при русенския губернатор, полицай-мейстер на Варна, окръжен началник на Осман Пазарски окръг, първи околийски началник на същата околия, Севлиевски окръжен управител и столичен градоначалник в края на века от 1895 до 1898 г. Член е на Либералната партия в Княжество България.