Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи

Днес е голям празник - Лазаровден!

Православната християнска църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове.

През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек". Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота".

В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.