Днес отбелязваме Деня на българската конституция и юриста

Професионален празник е на българските юристи и съдебните служители

Днес отбелязваме Деня на българската конституция и юриста. До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г.

На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България, с Решение 56/12 март 1991 г. и с Решение 879/16 декември 2010 г. на Министерския съвет.

На 16 април през 1879 г. е приета Търновската конституция  от Учредителното Народно събрание (1878), свикано във Велико Търново.

Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в проекта, включително промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавната  власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно конституцията си, Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици".



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен