Избрани Новини

Отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката

На тази дата преди 59 години в Космоса полетя Юрий Гагарин

На 12 април 1961 г. в 9:07 часа московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб "Восток" с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята за 108 минути. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред стотици хиляди хора, дошли да го видят.

Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 година със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. 
Следващият етап в овладяването на космоса идва само месец по-късно - на 4 ноември с.г. със "Спутник - 2" във Вселената е изпратено първото живо същество - кучето Лайка. Неговата участ е била предопределена, тъй като не се е предвиждало корабът да се върне на Земята.
На 19 юли 1960 година в Космоса е изведен съветският кораб "Спутник 5" с кучетата Белка и Стрелка. Целта на експеримента е да се провери ефективността на системата за сигурност на живота в Космоса и изследване на влиянието на космическите лъчи върху живите организми. Кучетата Белка и Стрелка са първите живи същества завърнали се благополучно на Земята.
Значителен принос в теорията и практиката на полета внася германският учен Ото Лилиентал. Между 1891 и 1896 г. той проектира, построява и пуска в полет няколко планера. На 17 декември 1903 г. се извършва първият успешен полет на самолет от американските механици Братя Райт с двигател с вътрешно горене, работещ с авиогориво.

Терминът "космонавтика" въвежда Г. Е. Лангемак. Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. 

Само преди ден се навършиха 42 години от полета на първия българин в Космоса. На 10 април 1979 година в 20.34 ч. на борда на „Союз 33” двама мъже – руснакът Николай Рукавишников и българинът Георги Иванов, се отправят нагоре към звездите. И така България става шестата нация в света, която стига Космоса.

Полетът на Георги Иванов на 279,2 км над земята става символичен за цяла България. И затова той винаги ще бъде Първият. Оттогава досега са изписани хиляди страници за него, самият той е дал стотици интервюта. И всеки път, когато наближи тази дата, България знае, че 10 април е денят, в който космосът проговаря и на български.

Георги Иванов е избран сред 700 души. Първият! Един ден 23 часа и 1 минута престой в Космоса му дават тази титла за цял живот. И на документи, и в сърцата на хората той завинаги остава първият български космонавт.

Роден е в Ловеч през 1940 година. Още като ученик се занимава с парашутизъм. Поривът към небесата го кара да стане пилот. След това старши пилот и в крайна сметка космонавт изследовател. На борда на Съюз-33 са командирът Николай Рукавишников и българинът – космонавт изследовател.

Тогава, преди 42 години, на 10 април в 20.34 ч. московско време на космодрума в Байконур духа силен вятър, разразява се пясъчна буря и въпреки неблагоприятните условия Съюз-33 излита нормално. Чува се „Поехали” (тръгваме) и корабът поема нагоре. На кораба има шепа пръст от Плиска, от връх Шипка и от Бузлуджа. Българска земя лети в Космоса за първи път и за малко да остане там завинаги. Защото тежка авария прави първия полет на Георги Иванов драматичен – има риск за живота на екипажа. Оказва се, че двамата космонавти изпълняват един от най-сложните полети в историята. Въпреки инфарктните моменти, българинът остава с непроменен пулс за всичките 31 пълни обиколки на земята. А в една от най-драматичните ситуации в открития космос българин и руснак пренаписват космическата история с мъжество и хладнокръвие. Точно този полет с българин на борда, променя ракетостроенето в световен мащаб.

Скачването със станцията Салют-6, където ги очакват други двама космонавти, не успява да се осъществи заради повреда в автоматиката на двигателя. Цели 12 часа те са в орбита, но скачването се оказва невъзможно. И на Земята е взето сложно решение – да се върнат с резервния двигател. След това се оказва, че и резервният двигател е бил повреден… Завръщането е по балистическа крива, по закона на свободно падащото тяло, а натоварване достига 7-8-10 единици. Апаратът се нагрява до 2000 градуса. Кацат близо до град Джезказган. В такива моменти винаги се търсят знаци на съдбата. И тук той е намерен в датата – 12 април. Да, тогава, но 18 години по-рано излита в Космоса първият космонавт в света Юрий Гагарин. А през 1979-а на същата тази дата се завръщат други космонавти, един от които българин.

Всеки път, когато го питат, Георги Иванов отговаря, че не е герой. Но става герой на Народна Република България, на Съветския съюз и почетен гражданин на своя роден град Ловеч. По-късно генерал-лейтенант Георги Иванов получава признание и с орден „Стара планина”.

Ето какво казват другите за него:

Полетът на Георги Иванов в Космоса през 1979 г. е събитието на България в най-новата ни история, защото с този полет държавата ни стана шестата страна в света, която има космонавт. Балистичното спускане на кораба, с който е летял Георги Иванов, влезе в христоматиите за изучаване на космическите полети с уникалността на ситуацията и с нейния драматизъм. Това беше много драматичен полет, защото ставаше дума за спасяване на космонавтите. /Проф. Петър Гецов, Институт по космически изследвания и технологии към БАН/

Младите трябва да помнят първите 

Трябва да напомним на новите поколения, първо на младите – трябва да помнят първите. Първите, които направиха първите крачки в Космоса. А Георги Иванов е първият българин, сторил това. /Божана Димитрова, легендарна водеща в БНР/

Мисля си, че един космонавт не бива да е нищо повече от човек, роден, отгледан и възпитан на Земята. Пратеник на Земята в Космоса със заръката да изпълни една задача в полза на човека. Сърдете се, ако щете на социализма, не харесвайте стария строй, бунтувайте се срещу историческата глупост на комунизма, но признайте, че днешното време не е съвсем способно да роди такова мислене – земно и толкова ясно обърнато към човека. /Мартин Карбовски, журналист, направил филм за Иванов/

Изпитвахме национална гордост, защото сме дали на света един патриот и мъжкар, който несъмнено показа сила с цялото си тяло – без да хленчи, без да се уплаши и огъне. Това беше един космически подвиг, който ни даде национално самочувствие. Усложненията в неговия полет помогнаха за развитието на космонавтиката.

/Проф.Марко Семов, народопсихолог, през 2005 г./



Топ Новини

Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)