"Театърът ще се развива в синхрон със съвременните театрални тенденции", заяви директорът на благоевградския театър

Директорът на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград Маргарита Мачева взе отношение по сагата около фестивала „Тара-ра-бумбия“ и слуховете за подготовката му. Тя сподели в профила си във Фейсбук информация за опити за намеса в управлението на туатъра. Ето позицията ѝ без редакторска намеса:

„Не предполагах, че ще ми се наложи да напиша това. Но си мисля, че именно сега, когато се избират директори на театри, е моментът да Ви разкажа какво съпътстваше почти ежедневно работата ми през последните три години. Какво отклоняваше вниманието ми от стремежа да правим качествено и вълнуващо изкуство, да развиваме аудиторията и да подобряваме условията на труд в театъра. И може би ще открием причината да няма много кандидати за тези длъжности. Няколко дни след назначаването ми за директор, с мен се свързаха две дами – театрални ентусиастки, които имат изключителни лични претенции към Драматичен театър „Никола Вапцаров“.

Ясно ми беше заявено, че понеже те имали свой собствен кандидат за директор, който нямал нужното образование, сега аз трябва да го назнача за главен художествен ръководител и той да ми казва какво да правя. Бях предупредена, че „ако сбъркам, общината много лесно може да се обърне срещу мен“. Не разбрах точно какво ми се казва. Не се съгласих. Обясних най-любезно, че нямам административни стремежи и не бих заела поста фиктивно и да разписвам документи, за да изпълнявам задачи на друг директор в сянка.

Двете дами се престориха, че ме разбират и този разговор е бил някакво недоразумение. Аз повярвах (доста наивно от моя страна).Година по-късно същите две дами ме убедиха, че трябва да поканя режисьор, който не е работил от 30 години, но е направил едни от най-интересните си постановки в Благоевград, да режисира юбилейния спектакъл по повод 100 години от създаването на театъра.

Съгласих се, защото повярвах в каузата да реабилитираме емблематичен за театъра режисьор, да го съберем отново с трупата, с която е работил, и да обединим няколко поколения творци в юбилейния спектакъл. Това беше най-голямата ми грешка.

Получих текст, който нямаше как да се постави на сцена – текст, който реших никога да не публикувам или цитирам, за да не унижавам автора му; липса на разпределение; никакво спазване на срокове; никакво съобразяване с бюджет… Наложи се да взема изключително трудно решение и да приема факта, че за да спася юбилея на театъра и да не позволя разхщение на бюджета и ресурсите му, трябва да прекратя договора на този режисьор. Тогава за пореден път бях безскрупулно заплашена, че местната власт ще бъде настроена срещу мен и ще ме „притисне“ да сменя решението си.За щастие, никой от тогавашното ръководството на общината не се обърна срещу мен и театъра. Партньорството с местната власт е част от ангажиментите ми, защото аз представлявам културния институт, а не себе си в тези взаимоотношения, въпреки опитите да се внуши обратното.

Когато стана ясно, че този вид заплахи са несъстоятелни, дойдоха следващите – че „ако не върна проекта, има много инструменти, с които да се опетни театъра, в навечерието на 100-годишнината му.“ (Това ми беше заявено в прав текст в присъствието на ПР-а на театъра.) След като отказах да изпълня това, се започна – пресконференции с лъжи по мой адрес и по адрес на режисьорите, които се съгласиха за почти невъзможни срокове и почти никакъв бюджет да спасят юбилея; групи и публикации във Facebook с обиди и обвинения, че съм: „маша в ръцете на министерство на културата“, изпълнител на задачи на политически партии, член на политически партии, любовница на министъра, протеже на САБ, злодей, който иска да съсипе живота на светли творци, човек, който иска да унищожи културата в Благоевград, самозабравила се егоцентричка, която мисли, че от нея започва всичко… А аз просто исках парите на данъкоплатците да не отиват на вятъра.

Получих обаждане от известен и уважаван наш журналист, приближен на двете дами, в което бях заплашена с изобличаващо интервю, което никога не се състоя (може би поради моето хладнокръвие по телефона, от което стана ясно, че нямам какво да крия). Последва подписка срещу мен; писмо до кмета, министерството и комисията по култура в парламента, в което се твърдеше, че е видно как с всеки изминал ден унищожавам театъра. Всичко това беше гарнирано с още клюки и интриги.Изтърпях. Мина. Или поне така си мислех. До миналия месец, когато разбрах от колеги, че в театъра се организира фестивал без да знае никой от екипа ни. (Тук само ще поясня, че държавният културен институт не е в позиция да бъде информиран, че нещо ще се случи в сградата му, а трябва да бъде попитан и външното събитие да се съобрази с наредби за организиране на мероприятия и утвърдени от Министерство на културата репертоарен план и програма.)

Започна разнищване на ситуацията. Всичко излезе наяве. И сега пак лъжи, нападки и измишльотини. Дамите се опитват да изкарат, че аз съм знаела за фестивала и съм се отказала в последния момент. Защо да го правя? Защото не искам да има фестивал? Защото не искам да има култура в града? Каква би била мотивацията ми? Все въпроси, на които може би няма да получа отговор.Защо разказвам всичко това ли? Защото се чувствам зле. Защото се чувствам изнудена, притисната и охулена без никаква справедливост. Опитах се да бъда принципен ръководител на една институция. Оказа се, че ако не играя по правилата на стари формули, характерни за политическия строй преди 1989 г, ще бъда ежедневна жертва на спекулации и опити за принуда. Но въпреки това аз отказвам да бъда ръководена от хора в сянка, използващи прийомите на мрачното минало. Три години работя за професионалното развитие на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, което мисля, че е видно за всички. И въпреки опитите да бъда дискредитирана, няма да допусна две дами без нужното образование и експертиза, които нямат нищо общо с благоевградския театър, да подкопаят принципите ни и да унищожат каузата на управлението ми, а именно театърът да се развива в синхрон със съвременните театрални тенденции.Няма да допусна да се създават интриги между културния институт и Община Благоевград, Министерство на културата и останалите ни колеги. Ще направя всичко възможно фестивал да има и той отново ще бъде организиран от театъра, както е бил създаден. Имам обещанието на кмета на Община Благоевград и Министерство на културата, че ще се случи. Нямам търпение да започнем на чисто без интриги, изнудване и чужди интереси“.