На 1 март 1941 г., Царство България се присъединява към Тристранния пакт и слага край на своя неутралитет във Втората световна война. От средата на март германските войски пристигат в Кюстендил. Училищните сгради в града и околните села са заети, служат за настаняване на военните части и военни болници, поради което учебните занятия са прекратени.

Сутринта на 6 април 1941 г., Кюстендил е бомбардиран от самолети на Кралство Югославия. Бомбената атака е в отговор на започналата германска военна операция в Югославия. Бомби падат по главната улица „Александровска“, в района на гарата и фабрика „Симоне“. Градът е атакуван сутринта между 8.30 и 9.00 ч. Неделя е, празник,  Благовещение е! Много хора са излезли навън, за да наблюдават заминаването на германските войски. Загиват 60 души и около 120 са ранени. Цялата улица „Александровска“ е декорирана в скръбни вести, пише в спомен Димитър Гогов – ученик по това време, който е ранен и губи 4-ма души от семейството си.
Ценни сведения за бомбардировката и трагичните резултати от нея са записали директорите на Мъжката и Девическата гимназия, Йордан Харалампиев и Димитър Стоименов. Летописните и протоколни книги на училищата представляват ценен документален извор както за училищния живот, така и за важни моменти от историята на града и държавата.
В Траурния парк на Кюстендил е изграден паметник, на който са изписани имената на жертвите. Всеки, който прекрачи прага на достолепната сграда на някогашната Мъжка гимназия, днес стопанисвана от ЕГ „Д-р П.Берон“, може да види паметната плоча с имената на загиналите ученици. Направена „За увековечаване паметта на загиналите ученици – изкупна жертва за свободата на Македония, Беломорието и Западните покрайнини“, пише в протокол на Учителския съвет, 13 май 1941 г.