Мъченицата била хвърлена в кладенец, където намерила смъртта си

При царуването на римския император Нерон срещу християните било повдигнато жестоко гонение. След мъченическата смърт на светите първовърховни апостоли Петър и Павел езичниците започнали да издирват тези, които били научени от тях на вярата в Христа. В това време Фотиния, която живеела тогава в африканския град Картаген заедно със сина си Иосия, безстрашно проповядвала Христовото евангелие. В същото време по-големият син на Фотиния, на име Виктор, мъжествено се биел във войната на римляните срещу варварите и след нейния край бил назначен от императора за началник на войската в град Аталия с поръчението да подлага на мъчения намиращите се там християни.

Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя. Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си. В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св.Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили св.Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница. След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите? Св.Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух. Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина Иосия и Виктор, когото Господ нарекъл Фотин, както и сестрите й.