Днес е Сирни Заговезни - празник, на който прощаваме на близките си и искаме прошка от тях. Българската православна църква отбелязва днес Неделя Сиропустна, която е винаги 7 седмици преди Великден и поставя началото на най-продължителния пост през годината.

Според народните традиции при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери и внуци.

На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

Вечерта празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника. Днес с най-голямо нетърпение се очаква "хамкане"-то на парче бяла халва, сирене или варено яйце, вързано с дълъг червен конец. След това най-възрастният член на родата запалва конеца и по начина, по който той гори, предсказва дали годината ще е плодородна.
На днешния ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. В седмицата до Сирни Заговезни вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период.

През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти - строгият пост допуска само храна от растителен произход. В деня след Сирни Заговезни, понеделник, започва Великият пост.
Характерен обичай за Сирни Заговезни е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.

Огънят се пали от момчета и ергени и се прескача от всички. С днешният ден са свързани и кукерските игри.